10 ноември 2015 г. в 09:16 · Sofia · 
Как трябва да се отбелязва 10 ноември?
Стилно! 
Като японската Чайна церемония. Изпипано и дружно...
Нито дума по националните медии за датата до вечерта. Около обяд в социалните мрежи и помежду си трябва да започнем да споделяме и спорим: "Падна!", "Ами!", "Слух е!"... По телефоните с недомлъвки си съобщаваме - "Май има новина!"... Някои могат да отидат на баня, за да са чисти. С напредването на деня се появяват първите по-обстойни изложения (но не в националните медии!) - какво и как вероятно е станало, започваме да се организираме по приятелски да се видим вечерта. В шест часа (18 часа искам да кажа) вече сме се събрали, но слушаме радио, не гледаме телевизия. Точно в 6 по новините съобщават - днес се навършват еди колколко си години и прочие. Значи вече се съобщава за годишнина от събитието. Тогава ние ставаме прави, викаме "ура", вдигаме пълни чаши - "Победа!", "Тиранинът падна!"... Запяваме: "Не щеме нии богатство и пари, а човешки добрини, свободи и прочие правдини"... Мелодията не е важна. 
Важно е, че помежду си сме заявили, че сме за свобода и демокрация. Преходът е започнал! Зареждаме се с ентусиазъм, но като се разотиваме, не шумим, защото все пак "нищо не се знае"...
И така всяка година!

10 ноември 2014 г. в 23:26 · Sofia · 
Тези дни се чества 25 години от рухването на комунизма и началото на похода на България по пътя на демокрацията.Искам членоразделно да повторя: честваме РУХВАНЕТО НА КОМУНИЗМА И ТРЪГВАНЕТО ПО ПЪТЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а не завръщането на ДЕСНИЦАТА на българската политическа сцена, макар че нейната поява и изграждане започна тогава. Но това е друга тема и хич не се знае коя партия засяга повече. 
Заедно с това тези дни честваме падането на Стената разделяща Европа и Света, а не тържеството на нечии фили или фоби!

Петко Симеонов чрез "Деконструкция" с Петър Волгин
10 ноември 2012 г. в 14:36 · 
За втората част на коментара съм съгласен. НПО-тата или тинк-танк изместиха окончателно публичните органи и лица на демократичните сили от вземането на решения около 1993 г. Беше създадена скрита "уж синя власт", която не носеше отговорност за нищо... 
Първата част на коментара на Калина Андролова е невярна. Основната организация учредител на ПЪРВОТО СДС беше БЗНС "Никола Петков" (всичките му членове от възстановените дружби бяха преминали през лагери и затвори). 40 на сто от всички депутати на СДС във ВНС по квота бяха техни. Другата организация - съучредител, БСДП (всичките им членове на първото ръководство бяха преминали през затворите). Нито един техен кандидат за народен представител във ВНС не е отхвърлен. Третата организация-съучредител беше Клуба на репресираните. Всичките им предложения за депутати във ВНС (с изключение на един - Станой Николов Ангелов) бяха в листите. Членовете на изброените организации доминираха в ПЪРВОТО СДС и неговата парламентарна група... А за Илия Минев не ми се говори - всеки, който е контактувал с него знае, че възрастта и затвора не му бяха простили... През пролетта и лятото на 1991 г. от СДС бяха "отлюспени" изброените три организации и то под натиска на Демократичния фронт - наследника на Българските национални легиони (прохитлеристка организация до 1945 г.). 
Това, че някои репресирани НЕ са били депутати или заели други постове във властта, когато ПЪРВОТО СДС е имало възможност да го стори, да пита ръководството на своята организация.... (Вметка за запознати: Трифон Кунев от Пловдив не беше предложен за депутат във ВНС от самите николапетковисти.)... Заб. Няма как да изложа тук всички факти, свързани със създаването на СДС. За любознателните - да четат моята книга "Голямата промяна" и публикациите на документи в омда.бг.