Как еврокомисарят Нели Крус видя на живо проблемите в българските медии
В четвъртък следобед малката конферентна зала в делегацията на Европейската комисия в София прилича на медийния вариант на филма The Expеndables - там са всички стари и не чак толкова екшън герои на българските медии. От единия край на дълга маса хладно гледа бившият главен редактор на "Труд" и сегашен на "Преса" Тошо Тошев. "Абе, Тошо, ти няма ли да дадеш най-накрая път на младежта", пита го леко ехидно някогашният основател на "Пресгрупа 168 часа" Петьо Блъсков.
Облечен в размъкната тениска, из залата се разхожда Сашо Диков. Отдалече изглежда, че говори по мобилния си телефон, но всъщност, разбира се, той предава на живо по "Канал 3". Диков се приближава до телевизионния водещ от TV7 Николай Бареков и небрежно му задава въпроса "днеска кой вестник ще късаш", а после и "хайде, признай си, че това беше комплексарско". Всичко това, разбира се, в ефир, докато оператор на "Канал 3" ги заснема с iPod Touch и съответното не особено брилянтно качество. Бареков е седнал на масата, без да е предварително поканен там, като все пак е отместил табелката с името на предвидения за това място секретар на Българския медиен съюз. Това е организацията, която обединява медиите от империята на Ирена Кръстева и медиите, управлявани от хора, нехаресващи Любомир Павлов и затова напуснали Съюза на издателите в България. Самата Ирена Кръстева е седнала до Бареков и сякаш за да илюстрира демоничната си роля на вестникарския пазар, е решена цялата в тъмни дрехи, с черни очила, които, изглежда, никога не сваля, и със стържещ глас се чуди дали вече не чакат прекалено много време. През няколко души от тях е седнала Илиана Беновска - също фамозен медиен герой. В публиката се вижда и Люба Кулезич. Някъде отстрани случващото се гледа и Иво Инджев. В залата е много топло, а напрежението вътре е толкова голямо, че можеш да го събираш в кофи.
Всички те са дошли, за да кажат своята версия за случващото се с българските медии на еврокомисаря Нели Крус. Без да искат обаче по-безпардонните от тях нарисуваха жива картина на случващото се с някои вестници и телевизии. Те, макар и облечени с най-новите си дрехи, бяха шарена, вехта, хихикаща, заядлива и нервна илюстрация на проблемите в българската журналистика - една професия, в чиито вени вместо кръвта на истината и почтеността напоследък все повече тече хладната и мазна течност на омразата и слугинажа.
Началото на дебата
Когато преди време се разбра, че Нели Крус ще идва в България, макар и по друг повод - участие в конференция за широколентовия интернет, група български журналисти изпратиха писмо с предложение за среща, на която да се обсъдят проблемите на медиите (вижте предисторията в допълнителния текст). Вероятно притеснени от новия риск да понесат репутационни загуби, медиите около КТБ решиха, че също трябва да присъстват на срещата. След това така направиха всички с претенциите да са фактор на медийния пазар и в крайна сметка се стигна до сегашния формат, в който на масата седяха не само представители на подписалите писмото, но и на двата издателски съюза и практически всеки, който пожела.
И така в тази напрегната атмосфера, в препълнената с може би стотина човека малка зала, влиза Нели Крус и очите й веднага се разширяват. Тя едва ли е очаквала толкова голям интерес към темата.
"Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на телевизионен канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси - това са днешните правила", казва Нели Крус. И допълни: "Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците."
Еврокомисарят подчерта, че проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат за прозрачността. "Не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви", допълни тя. Нели Крус отбеляза, че на срещата й с премиера Бойко Борисов той се е съгласил, че в България няма достатъчна прозрачност за собствеността на медиите и тяхното финансиране.
Пръв от гостите на срещата думата получава Венелина Гочева, управител на групата, издател на "Труд" и "24 часа", и временен председател на съюза на издателите след оттеглянето на Любомир Павлов. Заедно с него от съюза, изглежда, си е отишла и остротата, с която се поставяше проблемът за вестникарския монопол, защото Гочева призова присъстващите журналисти да решат проблемите помежду си и да не занимават с тях Брюксел.
От Асоциацията на европейските журналисти в България (организацията, изпратила писмото, подписано от още хора от бранша) поискаха Европейската комисия да упражнява мониторинг и върху медийната среда в България по подобие на този в правосъдната система. Искането бе отправено от председателя на организацията Кристина Христова.
По думите й това е важно заради наближаващите парламентарни избори следващата година. Христова поиска да бъде задействан Механизмът за сътрудничество и проверка и страната ни да бъде наблюдавана, докато няма доказателства, че медиите са устойчиви. От асоциацията настояват още да бъде направена проверка дали средствата по обществени поръчки за популяризиране на проектите по европейските програми се използват по предназначение.
Журналистът и собственик на радио К2 Илияна Беновска в типичния за нея емоционален стил се обърна към Нели Крус: "Ние ви чакаме с нетърпение, но не като деца. Искам да ви предупредя, че ако вие не излезете от кръга на меката дипломатичност, след тези парламентарни избори България ще се превърне в тоталитарна държава, а демокрацията ще е в кома", каза Беновска. Тя допълни още "нашият министър-председател е много обаятелен мъж, но той знае, че финансирането на медиите в България не е в синхрон с европейското. Има монопол на медии, които имат единственото качество, че са близки до властта", разпалено заключи тя.
След нея с тропане по масата се намеси Ирена Кръстева. "Досега никой от нас не е говорил, чуват се само лъжи", каза тя. "Ирена, Ирена, никой не е споменал нищо за вас", опита се да я успокои Сашо Диков. "От нас ще говори Бареков", тросна се Кръстева и думата получи наточеният водещ на TV7. (Сега формално Бареков не е "от нас", защото TV7 е собственост на офшорна фирма, контролирана от Цветан Василев, и официално се отрича връзката му с "Нова българска медийна група" на Кръстева - майка на депутата от ДПС Делян Пеевски). Прочее Бареков веднага раздаде правосъдие. Той обясни на все по-смаяната Нели Крус, че критиките към "тях" идват от медии, които са финансирани от организираната престъпност и по-специално от лица с повдигнати обвинения за рекет и проституция.
Очите на Нели Крус в този момент вече заемаха много по-голямата част от лицето й. Бареков продължи с това, че той управлява 125 човека и (перифразираме) води с тях кръстоносен поход срещу всичко лошо, прави най-добрите разследвания в България, свалил е двама министри и е доказал конфликт на интерес за един, вследствие на което последният най-вероятно ще бъде осъден. Доказателства за всичко това Бареков има в специално подготвена папка, която "нашите маркетингови асистенти ще ви дадат". Ситуацията явно се развива по репетиран сценарий, защото в този момент една жена със самочувствието и вида на бг манекенка счупва в кръста сто и осемдесетте си сантиметра и подава на Нели Крус папка. Еврокомисарят машинално я взима и успява да запази пълно самообладание.
Втора част
Думата стига до Тошо Тошев. За него основният проблем на медиите е един и същ от поне 15 години насам - високата ставка на ДДС. "Ако имаше синдикат на проститутките, и те щяха да плащат ДДС толкова, колкото плащат вестникарите. Ние плащаме ДДС 20%, колкото производителите на ракия и всички други", коментира Тошев. В това свое мнение той бе подкрепен и от Ирена Кръстева, която поиска ЕК да подпомогне финансово оцеляването на хартиените издания. "Когато четеш вестник или книга, ти запомняш прочетеното. Ако го четеш на компютър или iPad, го забравяш за десет минути", аргументира се тя.
Председателят на алтернативния Българския медиен съюз и издател на сп. "Тема" Валери Запрянов обясни, че заради ситуацията на медийния пазар, на който има много случайни медии и журналисти, често се срамува да каже, че е журналист. Той не пожела да уточни кои медии и журналисти има предвид. Според Запрянов обаче на пазара има не просто свобода на словото, а слободия. След тази констатация последваха аплодисменти от Ирена Кръстева. "Съжалявам, че на такива срещи се издигат политически лозунги. Много трудно днес е да се издържа вестник. Жалко за колеги утвърдени журналисти, които работят в медии, където няма свобода на словото", довърши Валери Запрянов.
"Всички тук ме познават, няма нужда да се представям", включи се в дебата издателят и журналист Петьо Блъсков. Комисар Нели Крус обаче го помоли да се представи. "Аз съм създател на най-тиражните вестници в държавата", каза Блъсков. Еврокомисар Крус го провокира с въпрос: "Колко статуи вече са ви издигнали в България?" Блъсков уточни, че статуите са само от хартия. Той коментира, че в България тече един много важен процес от 3-4 години. "Разпадането на един монопол – монополът на ВАЦ, който притежаваше 70% от вестникарския и рекламния пазар. Това бе най-тежкият процес. От 3-4 г. тече разпадането на този монопол. Разпадането на този айсберг клати тези лодки и създава този хаос. Когато този процес затихне, нещата ще са много по-спокойни", заключи Блъсков.
Финалът
След престрелките между журналисти и издатели точка на дебата постави отново еврокомисар Нели Крус. "Ясно ми е, че тук става дума за важни неща като темите за прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Ще трябва да се запозная с повече детайли от чутото", посочи тя, след като изслуша част от представителите на издателите. Нели Крус поясни, че в момента разполага с малко правни лостове, но "мога да изразя позиции и да упражня известен натиск, за да се случат някои неща", обеща тя. Еврокомисарят даде за пример Румъния, Великобритания и Унгария, където също има спорове за собствеността на медиите.
"Давам си сметка, че понякога правителствата нарушават медийния плурализъм, но аз твърдо вярвам в него. Законодателната рамка не ни дават възможност да решим всички проблеми, но мога да насоча светлините на прожекторите към тях. Нека си дадем сметка, че историята не свършва тук. Нека организираме кръгла маса в по-широк мащаб, не само в България", допълни тя.
На финала на срещата Крус съобщи, че предстои да излезе доклад за свободата на медиите в Европейския съюз, който ще бъде публикуван през ноември. Ръководител на екипа, работил по доклада, е бившият президент на Латвия.
Във филма The Expеndables има един момент, в който Силвестър Сталоун гледа поредната абсурдна каша, в която се е забъркал, и пита: "Какво не е наред в тази ситуация." "Всичко", отговаря му Джейсън Стетъм. В нашата медийна история първият въпрос зададе еврокомисарят Нели Крус. Отговорът го даде хорът от всички участници в срещата с нея. Нашето "всичко" в случая беше малко фалш, дребни сметки, заяждане, премерване на егото и малко, много малко нормалност.
Как се стигна до срещата Срещата с Нели Крус първоначално беше поискана от група журналисти, които в крайна сметка получиха общо може би десет минути от времето на еврокомисаря Нели Крус. Нейният интерес към темата за българските медии беше предизвикан преди няколко месеца, когато на конференция в Брюксел представители на Съюза на издателите в България (СИБ) споделиха своите притеснения от опасността за монопол на вестникарския и разпространителския пазар от групата медии, финансирани от Корпоративна търговска банка, и съответно косвеното участие на държавата в този процес през парите на данъкоплатците, дадени на тази банка. Тогава председател на съюза на издателите беше Любомир Павлов, акционер в компанията, която издава "Труд" и "24 часа". На тази конференция Нели Крус заяви, че е силно обезпокоена от чутото и че Европейската комисия ще проучи внимателно въпроса. Оттогава обаче се случиха много неща. Веднага след конференцията в Брюксел атаката към Любомир Павлов и неговият съдружник Огнян Донев от медиите около Корпоративна търговска банка истеризира до невиждани висоти. Към нея се прибави и силен натиск от съдебната система - прокуратурата повдигна срещу двамата обвинение за пране на пари, беше им наложена мярка за неотклонение, а международните им паспорти бяха отнети. Резултатът от натиска беше, че двамата решиха да се оттеглят от медийния бизнес. Формално това не се е случило, тъй като дяловете им в компанията, която притежава вестниците, бяха запорирани като обезпечение за евентуална глоба. "За съжаление изгубихме битката. Много скоро ще бъдем изправени пред монопол на пресата в България", каза тази седмица пред Der Standard Огнян Донев и добавя, че не е преценил правилно, че зад Василев стои един по-голям противник. Според австрийския вестник той има предвид (макар и да не го казва директно) премиера Бойко Борисов.
http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2012/09/21/1911151_100_njuansa_sivo/?sp=0#storystart
Twitter
Facebook
