Характерните реалии на българския живот през 80-те и 90-те години на ХХ век отпадат една по една.

Много от тях идват от минали десетилетия, други се трансформират, трети изчезват... Всяка със своя съдба.

Някои от тях ще останат неразбираеми за днешния човек, ако не бъдат поставени в контекста на актуалния социален ред. Например: "закрито партийно събрание". Това е институционализирано в легитимния ред събиране на управляващите, овластените от конституцията индивиди в социалната група, наричана "трудов колектив", в учебно заведение или в квартал/селище. Те са организирани в първична партийна организация (ППО), която е създадена по команден ред от избрани от партийно началство хора, които по-нататък попълват редовете си с избирани от тях...

До голяма степен това прилича на масонска ложа, но членуването в БКП беше публично известно, а решенията на "закритите партийни събрания" подлежаха на "партиен контрол".

Можем да направим сравнение и с други затворени клубове.

Но нито масоните, нито други тайни организации имат законово право да вземат властови решения, докато ППО на "закрито партийно събрание" можеше да вземе такива.

Изброените от нас реалии не изчерпват всички реалии  на онова време. Ограничаваме се с онези, които са споменавани в документите, които огласяваме.