С Унгария сме хилядолетни съседи и е нормално да имаме специални дружески отношения. 

Ще посоча само, че унгарските имигранти след 1848 г. по нашите земи, имат значим принос за българското развитие. Сред разгрома на унгарската революция около 6000 унгарски офицери и войници, включително самия Лайош Кошут (един от водачите!), намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя. 

Те организират първите рецитации, театрални представления, оперни...Оттук насетне се развихрят нашенци. Освен това те "донасят" у нас колбасите, бирата и думата шаврантия.

Два цитата от техни впечатления свързани с "ПРИСЪСТВИЕТО", което не е "иго" и "робство":

Първо.

"Габор Егреши издал през 1851 г. своя дневник за преживяванията си във Видин и България. В дневника можем да прочетем: "Неотдавна турски хулиган застреля посред бял ден един български поп. За наказание трябваше да живее две години в друг град. Нищо повече. Често може да се види как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити. Един българин, жител на град Видин, беше арестуван и осъден на смърт, защото бе започнал да си строи дом с каменна зидария. Обвиниха го, че си строял крепост... Сякаш някакъв зъл магьосник ни е пренесъл от бляскавите зали на Париж в центъра на Африка и то с цяло хилядолетие назад, в първобитното общество... И днес османлиите живеят така, както по времето на Мохамед".

Друго.

"За да прехвърли емигрантите от Видин в Шумен (Североизточна България), османското правителство мобилизирало десетки и стотици българи. Но какво било изумлението на емигрантите, когато видели, че каруците на селяните били не с кръгли, а с четвъртити колела. Колите така подскачали по неравните пътища, че никой не можел да издържи върху тях повече от неколкостотин метра. А пътят от Видин до Шумен е над 400 км! "Защо са ви такива каруците?" - питали слисани унгарците. "Защото ако са хубави, турците ще ги вземат за себе си" - бил отговорът на българските селяни."