Роден е през 1946 г. в Добрич.

Завършил е медицина. Специалист по психиатрия. Магистър по теология.

Дълги години е работил като преподавател по психиатрия и психология, има продължителна практика като психиатър. Преподавал е психология в НАТФИЗ и НБУ.

Д-р Михайлов е един от главните вдъхновители за създаването на партия Демократи за силна България с лидер Иван Костов при разцеплението на СДС, но впоследствие се разочарова и оттегля от активната политика.

Депутат от ДСБ в 40-ото народно събрание, избран от Старозагорския избирателен район.

Член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по култура.

Женен, с две деца, има и внуци. Съпругата му Теодора Думанова е психиатър-нарколог.

Владее английски, немски и руски.

От доста време  д-р Михайлов е извън политиката, но не извън публичното пространство, дори напротив -  търсен и канен е от медиите за коментар по различни политически и обществени въпроси. Дистанцирането си от активна политическа дейност докторът обяснява така: "Политиката ме интересува от здравословна дистанция, в качеството ми на потърпевш. Наблюденията върху нея са форма на реванш, на съвземане от стаж в лъжа. Свобода наляво и надясно и даже във всички посоки."

Другите за д-р Михайлов: ^/1/

"Пред шашнатия поглед на ценителите на остри интелектуални усещания застана човек, чиято способност да борави с езика би подтиснала всеки встрастен по някакъв начин в словесното и писмовно майсторство гражданин. Ако някоя публична личност у нас с днешна дата умее да устройва същинско пиршество на думите, образите, метафорите и асоциациите, това е д-р Михайлов..." Ива Николова

"За мен д-р Николай Михайлов е истински интелектуалец. Един от най-големите грехове на Сакскобургготски освен този, че изсече тристагодишните рилски мури, бе този, че той обезцени тотално публичното слово. И с това се опита да обезцени усилията на ангажирания публично интелектуалец. Усилието, което предприе д-р Михайлов в публичното пространство, бе достойно за Гинес. Той се опита почти сам да върне цената на думата и оттам - на публичното говорене, на публичното слово. И трябва да му се признае, успя, и то със забележителен успех. С други думи - истинският интелектуалец не се движи в глутница. Той не се страхува да остане сам в отстояването на каузата си."   Деян Енев

"Д-р Михайлов поведе след себе си едни от най-видните хора на гражданското общество в България, с идеята да се формира нова политическа партия. Хиляди хора го последваха, но той беше в самото начало, един от инициаторите. Няма по-силен глас от неговия, няма по-страстен говорител от Николай Михайлов. Ние сме го видяли на нашите форуми, на учредителното и националното събрание. Много пъти сме имали удоволствието да го чуем."  Иван Костов

Д-р Михайлов за:

За ДСБ: Няма нищо по-опасно от херметизацията на ДСБ. Страхът от откритите граждански пространства означава откъсване от смисъла на началото, изтощаване на учредителната енергия. Има хора, които биха предпочели да бъдат простреляни от "вражески куршум", отколкото да допуснат "външните" в светая светих на приватизираната кауза. Инфантилната правоверност, комбинирана с емоционална приповдигнатост и апаратни умения е много зла комбинация, на всичкото отгоре естетически раняваща, крайно безвкусна и неугледна. За успеха на сериозните неща са потребни самоирония, лекота, стил. (Няма нищо по-опасно от херметизацията на ДСБ - м. 07, 2006 г.)

За Бойко Борисов: Борисов е момче от градската периферия, юноша от Банкя, Ючбунар или където предпочитате. Юношеството е вечната му възраст, улицата - произход. ...Бойко Борисов е лоялен мъж - за всички, на които е пазил телата, и за всички, които ще пазят неговото тяло. Посредник между държавата и простосмъртните. Омбудсман. Случва се нещо като революция на простодушното в света на лукавите. Важно е да се добави, че образът му не тиранизира с качества. Харизмата му е безкачествена, ширпотребна. Това го прави много подходящ за сравняване и премерване, за лекуваща идентификация. "Щом може той, значи мога и аз. В началото ще вдигам щанги." (Няма нищо по-опасно от херметизацията на ДСБ - м. 07, 2006 г.)

Борисов не конструира и не изчислява политическа реалност, той живее на сцената наивно и лукаво, като дете на природата. Неговият ресурс е той самият - кинематографичният му силует, разсеяната му съсредоточеност на бодигард и не на последно място - дифузният му сексапил за домакините. Борисов еротизира сцената с едно конкретно обещание да запълни дупките, каквото и да означава това, и с едно по-общо - да бъде това, което е - попзвезда. Борисов няма повече от това, което се вижда, но то е достатъчно, за да съблазни мнозина. (Борисов живее на сцената като дете на природата - м.05, 2006 г.)

За Георги Първанов: Първанов комбинира свойства от Живков, но без своеобразната художествена изразителност на прототипа. Нашият държавен глава имаше вярната тактика да функционира пестеливо, без излишни движения, за да скрие, че е пуст. Напоследък обаче го виждаме да нахлува в предизборната си кампания с неумерено преувеличение на своята роля и даже с прехласване от собствената си персона. Започва да прилича на щастливо влюбен в себе си политически новобогаташ. Някой му е подшушнал да се преживява като лидер в страна без водачи. /В политиката няма олтар и светци - м. 01, 2006 г./

За коалициите: Живеем под знака на коалициите. Българският политически живот се деидеологизира. И левите, и десните партии напускат класическите си идентитети, за да потеглят към компромисното място - центъра. Българският център е територия на конюнктурата, на съглашателството. Там се срещат тези, които са в политиката да упражняват власт, а не толкова за да реализират представителство и за да отстояват принципи. Не е място, на което се срещат идеологии, а е място, в което се срещат физически лица, изоставили своите идеологии. За да споделят отговорностите по презумпция и благата по фактическо състояние на нещата, на властта. Първомайстора на тази коалиционна култура (в България е Ахмед Доган). Той даде един много ярък, много силен и във всички случаи последователен образец на това, какво означава политическият цинизъм като кауза.

Последният конгрес на БСП протече под знака на коалиционната консолидация, а не под знака на лявата идеология. Не партията имаше конгрес, а коалицията. Любопитното е, че всеки един от тримата мъже на коалицията успя по характерен начин да стане за смях. Кобургготски изслуша прав "Интернационала". Станишев изслуша предложението на Доган да се коалира с десните партии (страховита ирония се изля върху този младеж), а самият Доган, който беше решен в началото на прехода да забрани тази партия, я нарече "майка" и беше на границата да нарече присъстващите братя и сестри, ако не ги беше нарекъл другари и другарки. С други думи тази политика е карнавализирана, тя е вариант на смеховата култура. (Българите изпитват безкрайна досада от политици и политика - м. 12, 2005 г.)

За Никола Филчев: Държавното обвинение на Република България е олицетворено днес от една изнервена и объркана особа, от нещо средно между жертва и палач. Ликът на главния обвинител, монолитен и в нещо ницшеански. Излъчва - ако се вгледате внимателно - сложно послание на ужасена закана и крайно безсилие. Този образ ни осведомява за една назначена изкупителна жертва, за един трагичен артефакт на прехода. Това е образът на Свръхчовек, надничащ от кувьоз. Мощ в пелени. (За срама и за улицата - предколедно - м. 12, 2004 г.)

За политиците: Политическите физиономии в България се износват лесно. Това не всякога е справедливо, но затова пък е вярно и ще трябва да се преживее с достойнство и, така да се каже, без хленч. В политиката има нещо от шоу-бизнеса: от един момент нататък спират да ти ръкопляскат и започват да дюдюкат, през междинна фаза на рехаво одобрение. Рехавата фаза предупреждава за края. За отегчението. На тъй наречените "стари" е добре да се припомни, че депутатското звание не е почетно, а произтича от доверието на избирателите.... На любителите на парламентарния абонамент напомням, че съществува и абонамент за столовете в храма, където уморените съвести ще могат да се каят, ако има за какво, или просто да се радват, ако няма. Вглъбяването е маневра на мъдрата душа. (Дясната консолидация е възможна само на чисто - м. 02, 2005 г.)

За обществото ни: Нашето общество е болно, защото няма понятие за отговорност и чест. Защото не е възпитано, неблагодарно е, завижда и защото не го е срам от това. Защото не може да формира здрава идея за собствения си живот. Масово си представяме Европа като безмитна зона за елементарна потребителска похот, но не са ни потребни достойнството, стилът и тайнствата на нейната културна история. Витрините за кинкалерия са важни. Стоян Михайловски, който се е мъчил много с българите като тема за политически и философски размишления казва, че България има съдба на духовно безок народ. Освободен, но не свободен. Тези десет години на прехода представляват сякаш аборт на идеята за национален консенсус въпреки политическите декларации за неговата наличност. Националният консенсус не става чрез колективно самовнушение, нито е конюнктурен политически текст за риторична употреба. Винаги съм подозирал, че да управляваш българите е акт на крайно себеотрицание. Ако не е просто жажда за посвещение в  тайнствата на българската приватизация...     (Българите са болни от политическия ред, който сами сътвориха - м. 03, 2002 г.)

За Сергей Станишев: Той може да бъде сравняван само с Надежда Михайлова - самата лява прелест. На всичкото отгоре - достатъчно добре образована, с някакъв ресурс на елегантност и такт, неизлъчваща агресия. С една уговорка: той извънредно много прилича на младия Берия. Не защото този човек по някакъв начин е зловещ, напротив, той е по своему, ляво симпатичен. Особено в комбинация с неговата изключително храбра приятелка. Но Станишев носи върху себе си аурата на собствения си произход и нещастието на своята разположеност в една партия, която непрекъснато се кае, развеселена от 15 години насам. Та този мъж е в двусмислената позиция на съветски интелектуал, на любимия внук на старата комунистическа гвардия и на проевропейския авангард на българската социалдемокрация едновременно.... (Симеон е мистификатор - 10,2003 г.)

Станишев е безпомощен и в същото време някак сподавено развеселен. Има знание за своята чиста случайност, но я намира за закономерна, оттук и тънката усмивка, ефектът "Мона Лиза". Мисля, че е недооценъчен и лекомислен. Правителството на Станишев съществува под условие, то има висше конюнктурно оправдание както за безпринципните си коалиционни основания, така и за обърканата си ляво-дясна политика.

.. В 40-ия парламент говорител на българската беднота е Стела Банкова от партия "Атака", а не БСП. Тя играе лява ериния, богиня на отмъщението за всички отрудени и обременени, за изоставените от лявата партия. Това, което прави от трибуната тази жена, е покъртително, то е истинска драма на разкъсаната съвест. Стела Банкова е Сара Бернар на озлочестената левица. Тя не говори, а пее една и съща монотонна ария "на геноцида". Това трябва денонощно да се прожектира в "Скат". (Станишев е безпомощен и сподавено развеселен.. - м. 12, 2005 г.)

-----------------------------
1. Източник: Сайт на ДСБ - Стара Загора