Янко Гочевъ

От 29 до 31.X. 1915г. Сборната дивизия, наречена така понеже е съставена от полкове от различни дивизии е в настъпление към р. Черна.

След боевете по линията Велес - Криволак французите се оттеглят на юг от линията Градско - Чичево. Това е вододелната линия на хълмистата верига, отбраняваща стратегическия път за Прилеп - Битоля. Французите насищат отбранителната линия по хълмовете край Чичево с много оръдия и картечници. Така разчитат да спрат българското настъпление. Тази силна френска линия е щурмувана от части от 5-та Дунавска дивизия и 11-та пехотна Македонска дивизия. Атаката им започва сутринта на 1.XI.1915г. 11-та Македонска дивизия атакува Градско, а дунавци - чичевската хълмиста верига. 

49-ти пехотен полк атакува центъра на френската отбрана, а 53-ти пехотен полк - действа в поддръжка. Проведени са няколко атаки, защото първият щурм е отбит. След няколко атаки, в това число ''на нож'' френската отбрана е пробита.

На върха са забити бойните знамена на дунавските полкове. Линията на противника е разкъсана обаче с цената на тежки жертви. Загиват 242 бойци - офицери и войници.

След поражението си на Чичевската могила французите отстъпват панически към р. Черна. Преследвани са и са избивани от българите с ножове. 11-та Македонска дивизия ги бие също при Градско.

До края на 1915г. жертвите сред офицерите от 49-ти пехотен полк са общо 10 души. Всички загиват в периода 30, 31.X и 1.XI. 1915г. при атака на френската позиция при Чичево край Градско. Подпоручик Димитър Тумбев е една от тези жертви.

След боевете в района на Чичево възниква паметникът-костница на 5-та пехотна Дунавска дивизия. Той е на 252 български бойци, предимно от 5-та пехотна дивизия, загинали при щурма на френските позиции край жп станция Градско на 30.X. - 1.XI.1915г. От загиналите има 8 офицери, които са били погребани в близкия манастир "Св. Архангел". В Чичево са погребани останалите 242-ма. Сред загиналите има предимно от 49-ти и 53-ти пехотни полкове. 223-ма души са загиналите от 49-ти пехотен полк, а 27 души - от 53-ти пехотен полк. 

Родом са от няколко села от Горнооряховска околия, от Русе и русенските села, Габрово, Велико Търново, Дряновско, Севлиевско, Разградско и по-малка част (от 53-ти пехотен полк) от София, Софийско, Радомир и Кюстендил и Кюстендилско.

Върху паметната плоча пише: "1.11.1915. Загинали за обединението и величието на България. Нека подвигът ви герои служи за пример за будущите поколения."