Хубаво, че се омъжила по сметка момата. Аз се омъжих за същия идиот като себе си за да избягам от сметкаджиите в България. Какви тъпанари имаше в моето малко градче по онова чалга време и не исках да общувам с тях. Исках да избягам на самотен остров с моят беден Робинзон.
Българското ми гадже си падаше по-мъжкарче и по-снажен красавец, но много се дразнех с детското му желание да купува кола и го изоставих защото се държеше агресивно с възрастните си родителите. Майка му искаше да сме имали бебе, а той нямаше никаква работа и не можеше да издържа семейство.
Вместо жилище искал да купува кола. Тази мисъл не ми звучеше зряла и заради това го подмених с бедното студентче.
Не му харесвах и мускулите по раменете. Точно това не ми е стила. Умирах от скука при него и нямах желание да ходим на съботен пазар. Много се дразня когато някой започне да ми определя как да си живея живота. Ако исках брак по сметка щях да замина в друга държава на запад и да си взема някой възрастен милионер.
Дори не съм поискала красива булчинска рокля и скъп златен пръстен с диаманти от него. Скромна сватба. Дори в църква се венчахме. Омъжих се по любов. Пред лицето на Бог!
Мога също да кажа, че той ми беше забавен. Двамата обичахме география. Харесвах езици като майка му и астрономия като баща му. Това беше перфектното семейство за моите нужди и характер. Интелектуално. Никой друг не ме привлича по същия начин като него. Досега не съм успяла да се влюбя в друг както в началото изпитвах към него. Имам чувството, че ме изнудват да разговарям с момчета, а на мен ми е скучно и търся обратно живота с децата. Никой не може да ми отнеме това, което ми е в сърцето и натурата. У нас при родителите ми беше скучно за пълнолетна жена. Не се защитих когато ме питаха защото наистина не бях виновна.
Twitter
Facebook
