(За българската мисия през 1944-45 г. в помощ на югославските деца - сираци от войната)

Това нещо трябваше да напиша отдавна, много отдавна, за да бъде по-истинско, по-живо.

 Хората имат различни ценни вещи. И аз имах една много свидна – малка снимка: в средата двадесет и пет годишно момиче с тъмна, леко къдрава коса, облечено в бяла лекарска престилка, държи в ръце притиснало до гърди малко дете. Около нея много деца на същата възраст по бели ризки. Децата са обърнали главици и отправили жадни очи към момичето, което е гушнало тяхното другарче. Всяко от тях копнее за обич, жадува да бъде приласкано!

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>