С католиците нямаме проблеми. Не е случайно, че всяка година наша високопоставена делегация (на 24 май) посещава Ватикана и има ауеденция с Папата!  Нямаме проблеми с различни християнски секти, както и с изповядващи традиционния за нашите земи ислям.

Ние имаме проблеми на първо място със Синода на Православната църква. Консервативни старци, без чувство за отговорност пред Бог и Отечество. Тяхното верую е свързано с грешното разбиране за свободната воля. Според тях, Бог всичко ще оправи. Максим е известен със своята пасивност. Бог щял да нареди по-добре нещата от него! Това го знаеха (до 1986 г.), а вероятно още го знаят, всички от Синода.

Никакво чувство за История, за лична отговорност. От десетките манастири, които съм посетил, единствено в Преображенския (до Велико Търново) съм видял дух и съзнание за Божа мисия, макар монасите да бяха неколцина. (Манастирите са много повече от посетените от мен, така че е възможно да имам пропуски.)

Живите манастири у нас се интересуват предимно от приходите си, а други чистят съвести. Виждал съм манастир с бира-скара до входа на храма, друг, който има хотелска част, в която се предлагат компаньонки... Дори за Рилския, Бачковския, Троянския, Роженския манастир и пр. лични български духовни средища, могат да се кажат неприятни, от гледище на Вярата, бележки.

Да не говоря за редовите свещеници и храмове. Може би заради доходите си, те са станали търговци. Преди петнадесетина години се опитах да помогна на един новостроящ се храм чрез гръцка фондация, която беше готова да дари пари, но срещу едно условие: дарението да бъде за конкретно нещо в изграждането на храма и по подходящ начин отбелязано. От поредица странични предложения (да се изгради алея в парка) водещото духовно лизе се спря на стълбите за "втория етаж", където е хорът. След настоявания от моя страна даде сметката, на която да бъдат преведени парите. (Искаше ги кеш!) Направих проверка и се оказа, че това е неговата лична сметка. В допълнителен разговор разбрах, че въпросното брадато лице няма да издаде никаква фактура и отбелязването на гръцката фондация като ктитор е невъзможно.

Отдавна трябваше да се активизират свещениците; отдавна трябваше да започнат изграждането на нов патриаршески храм. (Този е на Св. Александър Невски, чийто подвиг е военен и срещу католическа Европа. Крайно нелепо е това да бъде Нашия, български Храм. Нека пребъде и се поддържа във всякакъв смисъл Св. Александър Невски, но българският патриаршески храм трябва да бъде друг!)

Това е идея от 1990 г., за която съм работил, но през 1991 г., когато взеха връх политическите простаци в СДС, всичко замислено беше стъпкано в калта.

И тогава нахлуха ислямистите. Предлагано ми е да съдействам за строителство на всеки двадесет километра по Цариградското шосе - от Калотина, до Капитан Андреево, за строителство на джамия, хотел, паркинг и обекти за хранене срещу прилична сума за мен. Имал съм и други подобни предложения, свързани с българската география. Отказът да се построи и лицензира мюсюлманско духовно училище в София, беше от тези среди. Имали били достътъчно подобни училища в известната ви чужбина.

И пак ще повторя -  пасивността на Светия Синод през годините на прехода е една от големите ни беди.