Днес, много от хората, които негодуваха преди четвърт век срещу решението на президента Желев да изпрати Станчов във Великобритания, издигат глас на възмущение, ако някой се изкаже срещу издигането на кандидадурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН

Мила Владкова, Мелбърн, Австралия*

Когато през 1991 година тогавашният президент д-р Желев назначи за посланик в Лондон дългогодишния български емигрант Иван Станчов, Българската социалистическа партия реагира остро и критично на това решение.

Вестник „Дума“ публикува крайно негативни статии, а въпросът беше разискван и в парламента по инициатива на Филип Боков. Бившите комунисти гледаха на външното министерство и дипломатическите постове като на запазена територия за своите кадри. Тогава те не призоваваха към съгласие и не говореха за национални каузи.

А какъв по-добър знак от това българското посолство в Обединеното Кралство да бъде поето от трето поколение дипломат, чийто дядо Димитър Станчов беше служил там още през 1908 година? Новоназначеният посланик именно и това направи, за да покаже приемствеността и традициите в българската външна политика.

Той отиде на първата аудиенция с Карлица Елизабет II облечен със специалния фрак на дядо си, традиционна дипломатическа униформа, с каквато са се явявали на официални места посланиците на Царство България.

В интервю пред български вестник, Иван Станчов споделя спомена си от онзи момент: „Кралицата беше много мила и ми каза: „Мога ли да Ви попитам за тази прекрасна униформа?“ и аз казах: „Тя е на дядо ми и мисля, че той я е носил, когато се е видял с Вашия дядо“. След три седмици получих копия от писма между двамата дядовци, което е красотата на британската традиция и аз се надявам, че ние полека лека ще възстановим традицията. Защото нашите предци са имали традиция, но за жалост традицията при няколко последователни войни изчезва „.

Днес, много от хората, които негодуваха преди четвърт век срещу решението на президента Желев да изпрати Станчов във Великобритания, издигат глас на възмущение, ако някой се изкаже срещу издигането на кандидадурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Дори стигат дотам да наричат критиците на г-жа Бокова „национални предатели“ А тогава именно братът на Ирина Бокова е острието на атаката срещу Станчов, а вестникът, ръководен дълги години от нейния баща, е тежката артилерия при тази атака.

Отново наблюдаваме двоен аршин. За нашите, може, но за вашите – не може. Нямаше да напиша тази статия ако преди три дни не започна нова атака срещу български дипломат, който не е завършил в любимия им Московски държавен институт за международни отношени (МГИМО).

Новата атака беше подета от близки до руските интереси медии, като „A-specto“ и „Поглед“ Този път в целта на техния огън попадна българския постоянен представител в ООН, г-н Стефан Тафров. Както можеше и да се очаква извадиха от нафталина един от прехвалените си „професионалисти“, бившият дипломат и кадрови разузнавач от Първо главно управление на Държавна сигурност, Владимир Константинов. В интервю за главната редакторка на „A-specto“, Калина Андролова (в редакционния екип на изданието са също Петър Волгин, Иво Христов и други пера от добилото популярност понятие „хибридна“ война), бившият офицер от ДС отправи порой от клевети срещу г-н Тафров. Ден по-късно това гнусно интервю беше препубликувано в „Поглед“, където намираме други познати герои от „хибридната“ война – Александър Симов, Боян Чуков, Румен Петков, Велислава Дърева…

Ако тези хора действително искат да има обединение на българското общество, защо точно техните медии подеха атаката срещу Тафров? Та нали именно постоянният представител на България в световната организация се явява най-важният български дипломат за успешната предизборна кампания на г-жа Бокова? Дали искат да принудят правителството да отзове Стефан Тафров от Ню Йорк или просто пак проработи комунистическият им инстинкт да унищожават всичко и всички, които не мислят като тях?