Напоследък е нарастващо популярна темата за осигуряване от държавата на гарантиран минимален доход за всеки гражданин. Финландия бе първата държава, която въвежда безусловен гарантиран доход, а Швейцария го отхвърли на референдум малко преди това. Процесът ще бъде противоречив и разнопосочен, но очевидно нарстващ брой държави ще приемат вариант на гарантиран доход, несвързан с трудово и/или предприемаческо усилие на отделния гражданин. Гарантираният доход се свързва както с победа на възгледите за социална отговорност на общността, с идеята за социална справедливост и равенство, така и с факта, че информационната и роботизирана икономика има и ще има все по-малка нужда от работна ръка. Моето мнение е, че въвеждането на подобна мярка ще има и поредица от негативни следствия, които ще бъдат много трудно компенсирани. На първо място, знанията, уменията и практиките, свързани с професията са основата и най-важната личностна характеристика на отделния човек. Независимо колко е привлекателна и престижна една професия, тя създава извън-родовата социална среда и идентичност на човека. Професионалнто усилие създава и чувството за (не)удовлетвореност от мястото ни в обществото и по този начин мощно социализира индивида към общността. Социалната маргинализация и дори изолация би могла да бъде един от трудно преодолимите негативни ефекти на гарантирания доход.

Основен проблем на глобалния свят е неговата демографска пренаселеност. Намаляването на населението е основен приоритет на идните десетилетия, който може да бъде реализиран по естествен и относително демократичен начин единствено чрез модернизация. Детският труд - детската работна ръка е основен фактор за оцеляване на рода в традиционното общество и това стимулира раждаемостта. От друга страна, тя не може да бъде контролирана със средствата на традиционното общество - напротив, ценностната - идейната основа на традиционното общество, регламентирана от официалната религия стимулира високата раждаемост. С глобалните кампании на СЗО за масово ваксиниране след средата на 20 век, детската смъртност в Третия свят значително намалява и човешките популации драматично се увеличават. Има поредица от конспиративни теории за това как демографският бум може да бъде редуциран до население от "един златен милиард" чрез тайни операции за масирани епидемии, войни и т.н. Ако обаче на въпроса се погледне отговорно, няма друг надежден източник за редуциране до балансирано ниво на световното население в рамките на 2-3 поколения, освен чрез модернизация.

Модернизацията създава масово работни места - в индустрията, в сферата на услугите, в информационната икономика - които изискват дългогодишно и системно образование, последвано от системна професионална квалификация. Модерният човек иска да отгледа децата си като личности, способни да се конкурират за престижни и добре платени професионални позиции, което изисква дългосрочни семейни инвестиции. Колкото повече на брой са децата, толкова по-големи са разходите по отглеждането им в съответствие с тази амбиция. Така броят на отглежданите в едно семейство деца намалява по естествен начин. Въвеждането на гарантиран доход като средство за хуманно третиране на нарастващ брой излишни хора в глобалната икономика би имало а-социализиращ ефект и по отношение на този механизъм за модернизация, който намалява броя на децата, отглеждани в едно семейство. И днес в Африка от небето падат чували с ориз, а населението на много области продължава да живее в примитивни условия и да се размножава в съответствие с традиционния си начин на живот.

Гарантираният доход би бил елемент от цялостна стратегия за масово изтласкване на човешкия труд от икономиката, която ще а-социализира и де-класира големи маси от хора. Освен ако ... не се развият алтернативни форми на социално включване, които да компенсират наличието на нарастващ брой "излишни хора" на пазара.