(По повод статията във Forbes на Боян Рашев "Ще съсипе ли ТТИП екологичните стандарти на Европа?" )
Това са наистина важни уточнения по факти, които напълно отсъстват от българския дебат - а може би и от европейския дебат като цяло. Все пак е важно да се имат предвид няколко европейски аргумента, за които няма убедителна интерпретация от американска страна.
Регулациите на ГМО са много по-значим проблем за Европа, отколкото за Америка. Технологиите на "Монсанто" може да са полезни за преодоляване на хроничния глад в Африка чрез рязко повишаване на добивите, но в Европа са напълно неадекватни и няма причина да бъдат допуснати.
Месо от животни, третирани с хормони е част от американския стандарт и е обект на разрастващи се ограничения в Европа, съответстващи на преобладаващата позиция на общественото мнение.
Различията са не само конкретно търговски, но и мирогледни.
Отношението към био-технологиите е много по-либерално в Америка, отколкото в Европа. Технологичната интервенция в човешката био-среда е обект на все по-динамични спорове между два основни възгледа - този на транс-хуманизма и този на енвиронментализма. Без сериозен компромис от двете страни примиряване на тези алтернативни възгледи ще бъде трудно да се постигне.
Има сериозен проблем и в сферата на търговския арбитраж - дали той може да бъде обект на частни процедури или трябва да подлежи на публичен контрол. Този проблем не се изчерпва с анти-корпоративната идеология на по-крайната европейска левица. Всички в Европа държат на публичния контрол - включително в сферата на търговията - по проблеми от значим обществен интерес. Струва си да се положат сериозни усилия за разрешаване на тези проблеми.
ТТИП е инструмент за укрепване на европейската икономическа позиция в епоха на разрастваща се глобална конкуренция. Аналогичното споразумение на САЩ с Азия показва, че Европа в един момент може да се окаже в изолация и да се превърне в жертва на мащабната експанзия на европейските пазари на новите индустриални държави от бившия Трети свят.
Едно от важните предусловия за успех на едно транс-атлантическо споразумение е по-голяма прозрачност на преговорите и договорните позиции, включваща публичен контрол - но при избягване на идеологически мотивирани стратегии за целенасочен провал на споразумението (като тези на крайната левица).