Когато политическата борба се сведе до взаимни обвинения между политиците, че техните съперници за властта са разбойници, мутри, престъпници, крадци и прочие, неволно се отправят няколко съобщения до избирателите:

Първото е, че казаното е вярно, но наличните доказателства не се предоставят на правораздавателните органи или защото тези органи са негодни, или защото разкритията биха засегнали интересите и на обвинителите.

Така политиците правят признанието, че са подобни на противниците си. Подобни са, но не са чак такива разбойници, мутри, престъпници, крадци и прочие. От тук идват изразите: "на избори се избира по-малкото зло", "всички са маскари" и т.н.

Ясно е, че първата задача на политика, когато дойде на власт ще бъде да "докаже" престъпленията на своя противник и по този начин потвърди, че правораздавателните органи са негодни и са в зависимост от изпълнителната и законодателна власт.

Но тъй като политиците - "свои" и "противници", са избрани от избирателите, т.е. от народа, те съобщават на същия този народ, че няма нравствена, манталитетна, културна разлика между противоборстващите политически групи и борбата е за кокала.  

Така се формира или утвърждава във всекидневния живот господстващият модел на взаимотношения с единомишленик и със съперник (за каквото и да е); препятства се, най-малкото със слово, разделението на властите; принизяват се управленските институции и се пречи на тяхното развитие. Социалната енергия се насочва към громене, уязвяване, присмиване на "чуждия". Създават се масови саморазрушителни установки. На преден план излиза противопоставянето и озлоблението, а не сътрудничеството, съгласието, градежът...

Ако в политическата борба се изведат на преден план, макар и само в контекст, положителните страни на съперниците и сетне се сочат и анализират техните грешки, би било отправено съзидателно послание към обществото. Ще бъде очаквано и нормално политиците да търсят съгласие помежду си за най-важните проблеми пред държавата и всеки, като дойде на власт, ще има първостепенна задача да развива постигнатото, а поправянето на допусканите грешки ще бъде по компетентност и ще укрепва институциите...

Казаното означава, че дори при различия по кардинални въпроси, има граници на човешки и политически отношения, които не могат да се прескачат. Има постижения, които не могат да се рушат.

А този, който си позволява да го прави, трябва да бъде остракиран и наказан.