ЖИТИЕ И СТРАДАНИЕ НА ПОП КРЪСТЮ
Кръстю Тотев Никифоров е роден през 1838 година в Ловеч. Той е "от горния край до черквата Горнекрайска". Има двама братя и две доведени сестри. За семейното положение на баща му през 1878г. в "Семейна книга на махалата Варо-ша"от 3 януари 1879 г. е записано: "Тотю Никифоров 75 години, Пауна Тотюва 48 години, Натя Тотюва 13 години, Янка Тотюва 11 години".
На младини Кръстю се занимава с търговия. През 1862 година завършва духовната семинария в Белград. По време на обучението си Кръстю Никифоров е прислужник на Раковски, помага му в печатницата и при експедирането на в. "Дунавски лебед". Във връзка с тази му дейност той е пряко замесен в един почти криминален случай с вестника на Раковски.
В бр. 60 на "Дунавски лебед" е публикуван материал срещу преселването на българи от Видинския пашалък на полуостров Крим. Цензорът на вестника и тогавашен началник на Управлението на просветата задрасква острите изрази срещу руските консулски представители в България, но Раковски не се съобразява с поправките, а цензурираният отпечатък изчезва. По този повод и в отговор на руските протести сръбското правителство започва полицейско разследване. По време на проведените разпити в периода 29. 11 - 4. 12. 1861 година Кръстю Никифоров свидетелства, че главният редактор не му е заповядал да вземе цензурирания екземпляр, както твърдели печатарските работници, и той останал в печатницата. С това свое заявление той разсейва подозренията спрямо Раковски, че е взел чрез прислужника си издирвания от сръбските власти брой на в. "Дунавски лебед".
Кръстю Никифоров пръв донася в Ловеч и запознава градските младежи със съчиненията на Георги Стойков Раковски.
По време на престоя си в Белград той се среща с Левски и с други участници в Първата българска легия.
През 1862 година Кръстю пристига и работи като учител във Враца, където се оженва през 1864 година. Първото дете се ражда след година и половина, но умира още малко. Второто (момиче) умира през 1880година на 11 години. В споменатата "Семейна книга на махалата Вароша" се съдържат следните сведения: "п. Кръстю 40 год., Мария п. Кръстева 35год., Христо п. Кръстев 5год., Тотю п. Кръстев 2год., Даца п. Кръстева 9год". След като се връща в Ловеч, попът купува къща за семейството си през 1870-та година.
В родния си град поп Кръстю служи заедно с поп Лукан Лилов в черквата "Света Богородица" и взема активно участие в църковната борба на българите. От амвона на храма в присъствието на владиката Иларион държи пламенна реч против него и гръцките владици.
Тези събития са описани от Феликс Каниц в книгата му "Дунавска България и Балканът. Исторически, географски, етнографски пътни студии от годините 1860-1875г. ": "... на владиката Иларион всички напредничави хора гледаха като на едно мощно препятствие за скорошното образование на народа, защото той управляваше съвсем в духа на фанариот-ските владици... Нему му приписваха много своеволия във венчаванията и разводите, него го описваха като жаждущ за пари... той постоянно бе в борба, както пропъдените гръцки попове, с учителите и либералните попове от Ловеч, като например с поп Кръстя".
Когато представя ловчанската родолюбива интелигенция, Феликс Каниц не пропуска още веднъж да спомене името на поп Кръстю: "За щастие, намерих в особата на главния учител на българското училище г-н Никола п. Ковачев и в неговите
|
Ловчанлии, борци за културно-просветно и църковно-национално възраждане. Прави (от ляво на дясно): Мирю Павлов, Митю п. Костов, Никола Ковачев; седнали: Манол Лазаров, поп Кръстю Никифоров, Пано Мачуганов |
.jpg)
приятели Мирю Павлов, Манол Лазаров, Митю п. Костов, Мачуганов и особено в поп Кръстя, високо образовани хора, които толкова любезно, колкото и неуморимо ми спомогнаха
в моите изследвания, в моя труд. ".
За участието на поп Кръстю в борбата срещу владиката Иларион се споменава и в статия за известните ловчански граждани от втората половина на 19-ти век "Мирю и д-р Коста Павлови": "Мирю имал весели другари, които се събирали в хана на Абаза (на Г. Дойчинов); там те... кроили планове за борба против епископа Илариона и неговите хора. Там се събирали с Миря, Пану Мачугана, даскал Никола Ковачев, поп Кръстю, Митю поп Костов и други." Там е публикувана и единствената запазена снимка на поп Кръстю - в средата на група приятели на Мирю Павлов, борци за църковна независимост.
Когато пристига в Ловеч, Левски се среща със стария си познат от Белград Кръстю Никифоров, който се отзовава на призива му за създаване на комитет в града. На събрание в дома на Марин п. Луканов поп Кръстю заклева комитетските членове, които повтарят след него думите: "Заклевам се в Евангелието, в честта си и в отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и да открия никому нищо до смърт и до гроб. Заклевам се и обещавам, както че полагам за святата тази цел живот и имот. Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедта на съзаклятният таен Централен български революционний комитет съвременно мълчание и тайност на делата. А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право - да ме съди. Заклевам се. " Той е избран за касиер на комитета, заради безспорния авторитет и доверие, с които се ползва сред съгражданите си. Дори старият поп Лукан (бащата на председателя на комитета Марин поп Луканов), който изпитва лична професионална злоба към по-младия си духовен брат, несъзнателно признава тези негови качества, когато казва: "Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля".
Свещеникът е един от най-будните и образовани граждани в Ловеч. Васил Левски високо цени тези негови качества. Затова в свое писмо до Любен Каравелов от месец юли 1872 година той пише: "Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да са разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да са разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. "
По решение на ловчанския революционен комитет Димитър Общи убива архидякон Паисий (20 юли 1872 г.). След убийството поп Кръстю изпълнява длъжността "владишки наместник". През април 1873г. в писмо до попа Иван Драсов го нарича "наместниче Владиков". Поради непредвиденото му ангажиране с новата длъжност, той не успява да замине за Букурещ и да реализира издаването на вестник.
Разкритията след обира на Орханийската хазна (22 септември 1872година) засягат и комитета в Ловеч. На 27 октомври Димитър Общи издава информация за комитетско събрание в лозето на Яким Шишков и посочва участниците в него: Марин п. Луканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Бояджията (Христо Латинеца) и "един поп". На този разпит в Тетевен присъства и ловчанският каймакамин. След като се връща в Ловеч, той арестува Марин п. Луканов, Димитър Пъшков и поп Лукан Лилов (30 октомври ). За него най-логично е бащата на главния ловчански обвиняем да е въпросният "един поп". По същото време е задържана и сестрата на Марин п. Луканов - Величка п. Луканова - Хашнова, която е поставена под "домашен арест" в дома на поп Кръстю до 18 ноември (по това време е обичай жените да се арестуват в дома на енорийския свещеник). Попадията помни, че "тогава тъкмо й се намерило едното дете Христо".
Присъствието на духовник сред арестуваните в Ловеч забавя тяхното изпращане в София. Според черковното право свещеник, който не е заловен с оръжие в ръка или на местопрестъпление, не може да бъде задържан повече от 24 часа в конака. За по-нататъшно преследване се изисква разрешение от Българската екзархия в Цариград. Изпълнението на тази процедура отнема две седмици, през които Димитър Пъшков и Марин поп Луканов са разпитвани в конака. След получаване на разрешението тримата, споменати от Димитър Общи, ловчански дейци са изпратени на Мазхар паша. Те пристигат в София на 17 или 18 ноември. На проведената очна ставка с Димитър Общи се установява, че бащата на Марин не е търсеното лице. Попът, който Общи издава, но на когото не знае името, е описан от него като "млад, въздебел и нисък". Поп Лукан е освободен.
В резултат на очната ставка е изпратена телеграма № 1097 от Софийското окръжно управление до околийското управление в Ловеч на 18 ноември 1872 година, с която се изисква да бъде изпратен в София поп Кръстю (в оригинала поп Христо Тодоров) от Ловеч, "за да бъде разпитан по някои въпроси".
Поп Кръстю е арестуван на 18-ти ноември вечерта и е задържан и разпитван едно денонощие до вечерта на 19-ти ноември, след което е освободен. Единствен свидетел на арестуването на попа е неговата попадия, която разказва: "Тогава една вечер, когато попът беше пуснал Величка да си отиде при сестра си Юрдана, която била болна, дошли 5-6 заптии, прескочили дувара и извели и арестували попа. Попът се много изплашил. Това било зимно време през коледните пости. На втория ден надвечер попът си дошъл, не обадил нищо, само казал на попадията: "Остави се, свърши ми се живота!"
С арестуването на попа за едно денонощие е спазено черковното право, както при задържането на поп Лукан Лилов.
Причините, след това попът да не бъде изпратен на следствената комисия в София, са три:
По това време се забелязва известна промяна в политиката на турското правителство в посока на ограничаване на арестите с цел да не се раздухва прекалено въпросът около обира, за да се избегнат, от една страна, вълненията сред българското население, а от друга, протести от чужбина за репресии над християните в Османската империя.
В подкрепа на това твърдение могат да бъдат приведени два документа. Първият е доклад до султана, в който се предлага : "... да се покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекатели...", както и "... категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението".
Вторият документ е от Цариград до дунавския валия в Русе с дата 1 декември. В него се казва: "Вашето писмо се прочете в Министерския съвет и напълно се одобриха препоръките Ви относно разследването на заловените престъпници, които са повече от петдесет души, а именно - без да се вдига много шум, разследването да се извърши от една смесена следствена комисия, за да не може никой да възрази нищо. "
Като владишки наместник поп Кръстю заема достатъчно високо положение в църковната йерархия, за да не може да бъде подложен на продължително полицейско и съдебно разследване без султанско нареждане.
И накрая, попът намира необходимия гарант в лицето на влиятелния ловчански чорбаджия Яким Шишков, който също е разпитан от каймакамина за комитетското събрание в неговото лозе.
Протоколите с проведените разпити в Ловеч не са запазени. Има сведение, че при преместването на Ловчанския окръжен съд през 1884-та година са изгорени много архивни материали от бившите турски полицейски и съдебни служби в града.
До края на живота си поп Кръстю е убеден, че ловчанс-ките затворници съобщават името му на софийския паша, и с право. От арестуваните преди тях само Димитър Общи говори за събрание в Ловеч, на което присъства "един поп", това е и единствената информация за участие на свещеник в революционния комитет в града. Пред Извънредната следствена комисия на 10 декември 1872г. главният обвиняем до залавянето на Левски още не знае името на попа, а го описва "нисък на ръст и с черна брада".
След като поп Кръстю не е докаран в София, Мазхар паша изпраща шифрована телеграма № 1117 от 24-ти ноември до търновския мютесариф. В нея той изисква от колегата си да заповяда на поп Кръстю (в оригинала поп Христо) да му съобщи кои са участниците в "бунтовническото събрание" в лозето на мухбира[1] Яким Шишков и да му изпрати освен тези данни още и преписката от разпита в ловчанския конак.
Телеграмата не допринася за ускоряване хода на разследването в София. Поп Кръстю не е разпитван допълнително. Няма данни негови показания да са изпратени на Мазхар паша. Както след 19-ти, така и след 24-ти ноември не са направени нови разкрития в Ловеч и не е арестуван нито един член на комитета в града.
В "Доклад" на австро-унгарския генерален консул в Русе До външния министър граф Андраши от 10-ти декември, с който го информира за събитията около Арабаконашкия обир, между другото се говори, че Мазхар паша "не успял да издири един духовник от Ловеч". Тук безспорно става дума за поп Кръстю Тотев Никифоров. Съдържанието на този документ показва още веднъж, че от страна на Търново не е последвала желаната от софийския паша реакция на телеграмата му.
С писмо от 12 декември 1872 година Левски нарежда на ловчанските дейци:"... колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча, че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва. ... Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мен у Николча да оставя: оттам ще и получава. За по - нататък не трябва да го питате: отде приема и за де изпраща! Мои неща, ако дойдат до вас отнейде, няма да ги разваляте, като писма и пр. Недейте ги и бави, а в същото време нему предавайте." Затова, на път за Влашко, в Ловеч Левски отсяда в дома на Никола и Мария Сиркови на 24-ти срещу 25-ти декември (Коледа).
След като напуска града, призори на 27 декември Апостола е заловен в Къкринското ханче заедно с придружителя му Никола Цвятков и съдържателя на ханчето Христо Бояджията. Същия ден са организирани очни ставки на ловчанските първенци с Левски, за да бъде разпознат. Между тях е и поп Кръстю. Тъй като никой в Ловеч не потвърждава самоличността на Апостола, каймакаминът, спазвайки административната йерархия, изпраща задържаните в Търново, където Левски сам се признава.
Успоредно с комитетската дейност поп Кръстю не изоставя грижите за духовното си стадо. От статистиката на град Ловеч за 1875 година се вижда, че в града има три действащи църкви - "Св. Неделя" с трима свещеници, "Св. Богородица" с двама свещеници и "Св. Троица" с двама свещеници. В църквата "Св. Богородица" служат поп Лукан и поп Кръстю. Поп Кръстювата енория се състои от 153 къщи, а той самият извършва 166 венчавки. Всеки от останалите градски свещеници има по-малко къщи и венчавки. По думите на попадията Мария поп Кръстева към енорията на мъжа й принадлежат и селата Долно Павликени и Сотево.
През 1876-та година новият Ловчански владика и бъдещ български екзарх Йосиф назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание и го удостоява със званието "свещено-иконом".
Поп Кръстю се отнася отговорно и съвестно към новата си длъжност. При всяка проява на своеволие или стремеж за лично облагодетелстване у своите подчинени той не пропуска да им напомни, че трябва стриктно да спазват църковните разпоредби. В този дух е написано писмото на поп Кръстю от 31 януари 1878 година до свещениците в с. Осиковица: "Като до сега нито един от вас не е дошъл да ся вестни на митрополията, и като до сега не се е поискала нито една вула от вас, мене е много чудно. От вънка слушам че сватби ся виждало в ваше село да ся правят, но аз не вярвам, че ще бъдете толко глупави да венчаете без наше позволение. За това ви наумявам че трябва да доди един от вас къде мене да ся споразумейми. При това аз ся чудя какво направихте та до сега не донесохте житото, което сте длъжни на митрополията. Чини ми ся че ще имами разправа с вас."
Непосредствено след Освобождението поп Кръстю се връща от Орхание в Ловеч и продължава да служи заедно с всички градски свещеници в единствената оцеляла след Руско-турската война църква "Св. Богородица".
Когато разказва за участието си в образуването на общогражданско ловчанско читалище "Наука" през 1879 година, протойерей Евстати поп Стефанов посочва сред учредителите му учителите: Васил Радославов (бъдещ министър-председател на България), Никола Ковачев, Трайко Китанчев, и свещениците: Тодор Мишаков и Кръстю Никифоров.
Противниците на свещеник Кръстю Тотев Никифоров в Ловеч правят опит да го убият, но без успех. Той умира от белодробна туберкулоза на 21 септември 1881 година на 43-годишна възраст. Изповядва го поп Цоко. Поп Кръстю е погребан в старото гробище на Ловеч - Стратеш. По време на продължителното му седем месечно боледуване семейството изразходва всичките си спестявания. След смъртта на попа попадията остава съвсем бедна с две деца, една малка къща и лозе, което впоследствие е взето за гробище.
Д-р Стоянов, който посещава дома на поп Кръстю през 1901 година, разказва за попадията, че "понеже е била оставена без средства, се е препитавала с пране, мазане и хорска работа". От него научаваме, че синът на поп Кръстю, Христо е писар при адвоката Андрей Башев. На д-р Стоянов правят впечатление портретите на Либкхнет, Дарвин, Хегел, Байрон, Гьоте, Белински и Хайне в стаята на момчето. У попадията той намира закачен и портрет на поп Кръстю с Гечо Сирков (брат на Никола Сирков), направен в Белград.
Поп Кръстю е автор на "Требник", писан през 1879-та година, който представлява сборник от съчинения. Четири от тях ("Кой е благороден", "На един надут секретар", "Слободията е по-лоша от неволията" и "Един армаган") са отпечатани във вестника на Петко Р. Славейков "Целокупна България".
На края на "Требник"-а попът помества препис на дописката си до пловдивския вестник "Марица" под заглавието "Памятникът на священодякона Игнатия Лъвски". Тя е в отговор на публикация в русенския вестник "Славянин", в която за пръв път след Освобождението поп Кръстю е набеден, че е предал Левски. Като касиер на Ловчанския комитет, попът притежава документи, с които може не само да се защити, но и да изобличи своите клеветници. Между тях е тефтер с имената на вносителите, заверен от Левски, който свещеникът изпраща заедно с писмото си до в. "Марица".
Оригиналната дописка на поп Кръстю и документите към нея изобщо не стигат до редакцията на пловдивския вестник, за да бъдат публикувани. Те са иззети още от пощата в Ловеч по заповед на Марин поп Луканов и след това изчезват.
От появата на клеветата до днес, повече от 120 години, няма нито едно доказателство, че поп Кръстю е предал Левски, а само слухове, лъжи и изфабрикувани документи. Същевременно се провежда кампания за заличаване истинския образ на свещеника чрез унищожаване на сведения и спомени за живота му. Вместо светлата личност на поп Кръстю, Иван Вазов и Захари Стоянов използват силата на словото, за наложат на националното ни съзнание призрака на предателството. Време е художествените измислици да отстъпят място на истината за бореца за църковна и национална свобода свешеноиконом Кръстю Тотев Никифоров.
Twitter
Facebook
