44-ти конгрес на БСП – 6 и 7 май 2000 г.

Второ заседание /12.45 часа/

Предс. Георги Пирински:

Позволете ми с особено удоволствие и със специално уважение да предоставя думата на д-р Петър Дертлиев.

Петър Дертлиев /посрещнат с продължителни ръкопляскания/:

Привет, драги приятели!

Една ламя шета из нашата земя, гълта фабрики /силни ръкопляскания/, гълта болници, гълта хора. България изчезва в алчната паст на самозабравили се хора.

Почти столетник съм, не съм виждал такава алчна, такава безгранична, невероятно жестока власт като тази, която има днес нашата страна. /Силни, продължителни ръкопляскания./ И понеже днес е денят на св. Георги – свети Георги, помагай! /Ръкопляскания./ А пък в моята преценка, по китайски, аз съм дракон – дръж се, ламя, драконът ще те глътне! /Ръкопляскания./

Драги приятели, живеем в шеметно време. Време, в което вървят така бързо нещата – в икономиката, в науката. Толкова бързо, че тази крехка земя започва да се тресе от наши съзнателни и несъзнателни усилия. Потъват хора, потъват партии, потъват нации.

Две неща трябва да пазим – едното е равновесие и второто нещо – да не губим насоката. Насоката – къде ще я търсим? В толкова много поругани светини, при толкова много отказали се ценности, вие къде ще я търсите? Имате по стените си портрети на млади хора. Това са хората от моето време. Там са Вапцаров, там е Емил Шекерджийски, там са моите приятели, загинали в антифашистката борба. От иконите търсете чистотата, ентусиазма, отразения блясък на една идея. Можем много неща да променим, но това да служиш на другите, да се сещаш за другите – това е основата на онзи социалистически хуманизъм, който е основа на вашето и на нашето виждане. /Ръкопляскания/.

Може би ви е странно, че аз отдавам такава почит на антифашистката борба, но тя е голямото достояние на България и на моето поколение. /Ръкопляскания./ Ние, социалдемократите, имаме други икони. Може да е странно – нашите икони се изградиха в борба против вас, против вашите предшественици, против БКП. Онези се бореха против фашизма, ние се борехме против диктатурата. И едните, и другите имат своето място в бъдеща социална, хуманна България. /Ръкопляскания./

Слушах на вашия митинг, вие излязохте и запяхте, засвирихте една песен, която винаги ме е вълнувала – Интернационалът. “На крак, о парии презрени!” И колко много други неща. А къде са париите? За какво се борим? Ние, които се борихме един век против капитализма, днес дори не смеем да се борим, не можем само да го толерираме, да го приемем, а трябва да го правим.

Хей, приятели, засядал ли ви е сух залък на гърлото? Месеци ми трябваха да го преглътна. Разболях се. Ние и капитализмът! Преболедувах го, като се размислих. Вярно е, че има капитализъм и капитализъм, има австрийски, има испански, има шведски, уви, има див, безчовечен, чевекоядски капитализъм, какъвто е българският. /Ръкопляскания./

Къде да намерим надежда? Къде да намерим упование? И колкото да ви е странно, прехвърляйки онази дълга история, която съм преживял, аз я потърсих в онази история, която българският народ преживя заедно с БКП. Аз ви казах одеве нещо за иконите, които не бива да сваляме. Има други неща, които трябва да се махнат. Спомнях си онова ужасно време веднага след 9 септември. Не знам дали тук е Варон. Той, както и аз, ще ви разкаже колко ужасно беше това време.

Приятели, не спорете. Белене беше реалност, Богданов дол беше реалност и деветият кръг на ада – Държавна сигурност. Работата е там, че ние, противниците на комунистите, и всички други като че ли замръзнахме на тази точка, на това, от което вие трябва да се откажете. /Ръкопляскания./ Отхвърлете това време от вашата история, както аз отхвърлих Димо Казасов – срам за моята партия. Но заедно с това, в това тежко и жестоко време, българският народ съзиздаше. Такава ми беше работата, че аз 25 години обикалях страната – град подир град, село подир село, колиба подир колиба. В тези години не е вярно, че България е била празно пространство, черна дупка. Българският народ е градил, градеше, градеше и градеше! И създаде! /Ръкопляскания./

Неотдавна, в Париж, на Интернационала на социалдемократите се каза – “не може да се комерсиализира образованието и здравеопазването”. Какво ще ми кажете – че у нас не беше комерсиализирано нито здравеопазването, нито образованието? През този период България израсна като една страна, високообразована, една страна с добро здравеопазване /ръкопляскания/ и българският народ, всеки българин, получи 4 години дотация живот. С какво се плащат тези 4 години живот, които му се дадоха и които днес една хищна, мръсна, гадна прослойка ограби от българския народ! /Продължителни ръкопляскания./

И ще се обърна към нашите приятели от Запад. Приятели от Запад, ние не сме слезли сега от клоните, ние сме образована нация /ръкопляскания/, нация със значителен инвестиран капитал и интелектуален капитал. Моделът, който ни дадохте, е погрешен модел, при това и порочно изпълнен, ограби нашата страна. /Ръкопляскания./

Аз тук малко ще критикувам вас. През 1990 г. ние, социалдемократите, ви дадохме друг модел. Вие даже не го погледнахте. Това си е ваша празнина. Сега трябва да излизаме от тресавището, в което сме влезли. Чувам, че вие казвате, че сте годни да управлявате. Няма в България партия, която да е годна сама да изведе страната на спасителния бряг. /Ръкопляскания./ Даже сборът на партиите не стига за това.

Искам с вас днес да стигнем до едно разбиране, което за мен е най-съществено. Благодаря на Георги Първанов, че цитира моята първа получила гражданственост фраза – “с таланта на целия народ, със сръчните ръце и умните глави”. Тя ще си остане фраза, ако ние не го удовлетворим.

Приятели, нова България трябва да се построи от социалисти, социалдемократи, земеделци, ДПС, роми и знаете ли още кой? – Честните, добри и работливи хора от Се-Де-Се. /Ръкопляскания./ На всички тези хора да им се даде една увереност, че бъдещото управление няма да е партийно управление, с партиен цвят; че всеки ще намери своето място според своите способности. Няма значение дали е политически противник или приятел. Това е единственият път да излезем напред.

И сега – малко спор с вас – какво липсва на БСП? Вие говорите за коалиция. Аз съм правил с вас 66 години коалиции и съм ги разтурял. Вие нямате коалиционна култура. Вие сте съдружници, докато има интерес. В следващия момент забравяте. Ние с вас направихме най-великото нещо, най-голямото нещо, което е направено в нашата страна от 10-и насам. Ние направихме една модерна, социална, демократична, разкошна Конституция. И аз се гордея, че съм участвал в нейното изграждане. /Ръкопляскания./ Тя ще бъде още векове, макар че ще бъде променяна тук или там. Спомнете си цената, с която направихме тази конституция. Направихме я ние, основателите от СДС, депутатите от СДС и депутатите от БСП. А навън бяха бесове. Навън лудееха користни, платени антибългари. Но беснееха. На мен ми беше предложено да ги поведа, за да ви унищожа. Трябваше да стана главатар на бесовете.

Повика ме Атанас Москов – моят патрон, не се притеснявам да каже, че ме повика. И аз отидох при него. И ми каза – Петре, ти можеш да поведеш бесовете, може да свалите парламента, може да докарате страната до гражданска война, но после ти ще бъдеш воден от бесовете. България има нужда от ред, от порядък, от мир. И ми каза нещо, за което по някой път моите съпартийци ме упрекват и не упрекват. Петре, ако трябва за България, пожертвай партията. И аз я пожертвах. /Ръкопляскания./ Партията, която растеше най-бързо, партията с идеи, с много хора, обхванала значителен сектор от нашия обществен живот. И как всичко изглеждаше добро. А вие отговорете защо не продължихме. Сигурно имаше грешки в нас, в хората от центристката партия, в социалдемократите. Но, приятели мои, честно сложете ръка на сърцето си и кажете  - защо тогава ни предадохте на Десницата?

Оттук идвам до проблема – в целия този живот, в който съм работил с вас, вие сте имали съюзници, подчинени. Какви съюзници бяха за вас тези 45 години оранжевите земеделци, които бяха приели дажи и Програмата на вашата партия? Какви съюзници са днес тези, които имате? Хайде, съюзници равни, съюзници уважавани, съюзници с достойнство. Това е бъдещият път.

Казах горчиви думи, но няма друг кой да ви ги каже. Навремето Атанас Москов, на най-лудото време, говореше както си иска, говореше за Маркс, говореше против Международния валутен фонд, говореше за социализъм и когато го молех – Атанасе, не може ли малко по-завоалирано, не виждаш ли какво е бясно времето, той казваше така – аз нямам време, за да обяснявам после какво съм казал завоалирано.

Мои приятели, и аз нямам време да говоря за неща, които после да обяснявам! /Ръкопляскания./ Затова честно и чисто ви казвам – научете се да бъдете партньори. Научете се да бъдете партньори не само когато сме ви нужни, но и когато не сме ви нужни. Тогава можем да бъдем партньори.

Завършвам с още няколко думи, които повече засягат нашите партньори отвън, колкото вас. Ние всички желаем да отидем в Европейската общност. Ние сме готови на компромиси. Ние сме готови да правим много и много нещо, за да седим в тази общност. Но има едно нещо, което не сме съгласни да жертваме, дори и с цената на влизането в тази общност – мира на Балканите! /Продължителни ръкопляскания./

Балканите са бременни от история повече, отколкото цяла Европа. Навоювахме се – и с румънците, и с турците, и с гърците, а пък със сърбите – пази Боже, повече от хилядолетие местихме границите. Ние не искаме да бъдем врагове на нито един народ! Европейската общност трябва да ни приеме братски прегърнати всички нас! И ние достойно показахме, че не сме врагове на сърбите, въпреки цялата наша горчива история.

И веднага малък упрек към някои ваши хора. Не бъркайте Милошевич със сърбите. Милошевич е минало, отречено и отиващо си. Сърбите остават и ще бъдат наши съседи и братя.

И накрая, още нещо. Има една малква “локва”, мръсна “локва”, наречена Черно море. Отвъд нея – един друг наш съсед – Русия. Има хора, които искат да поставят между нас и Русия въоръжена до зъби България, нова Берлинска стена. Не искаме! Не искаме стена между нас и една братска страна! /Ръкопляскания./ Ние ще бъдем мост, а не преграда. Ние ще имаме протегната ръка за братство и строеж, а не за омраза. Защото Русия е утрешният партньор на Европа, а може би по-рано. /Ръкопляскания./

Завършвам със следните думи – въпросът не се отнася до БСП, до БСДП, за успехите на нашите партии, за мъничките наши хитрини. Днес, днес се решава въпросът да има или да няма България. /Ръкопляскания./

Да бъдем достойни – вие, ние и всички останали, за огромната задача, която времето поставя пред нас! /Продължителни ръкопляскания./

Георги Пирински: Уважаеми д-р  Дертлиев, позволете ми с думи да изразя благодарността ни, признателността ни към Вашето слово на конгреса, за мъдростта – житейска и политическа, която споделихте с нас и да Ви уверя, че Ви чакаме на 45-ия конгрес на Българската социалистическа партия. /Ръкопляскания./