Вчера бях в Пловдив и чух как дъщерята на Даскала каза на жената на Даскала: 

- Да си направим едно Левски? - и двете се разсмяха сърдечно. Попитах ги защо се смеят, те ми разказаха и ето, седнах и записах тази поучителна история така, както я чух.

Даскала правеше винаги помен на 19-ти февруари, дори и да нямаше пукната пара. Все успяваше да изкопчи отнякъде някой лев за този ден, а понякога караше и на вересия. В зависимост от финансовата рамка, както се казва днес - Даскала би казал звонк - поменът биваше многолюден или по-скромен. Обикновено това се случваше в евтин, неугледен ресторант, където ракията е наливна, а виното - кисело. Такива места имат официално име, да речем ,,Ривиера", или пък ,,Пролет", но всички ги наричат описателно - при Вальо Агронома, в Тенекиите, нещо от този род. Там се събират отритнати от обществото хора: интелектуалци, пияндета и други почтени граждани. Даскала ги черпеше за Бог да прости - но се ядосваше, ако някой почне да плющи лакомо, все пак панахида е, не банкет. Разговорите бяха за история ( Значи брат му умрял в немотия след освобождението? Наистина ли искал да утрепе Евлоги Георгиев? Не знаех, че е спал у Хаджипенчович в Цариград!), за литература (Ботев като Байрон в стихотворението за смъртта му; гарванът ясно откъде е; Цветан Стоянов във ,,Втората част на разговора" и т.н), за пиене (Е как да не е къркал? Той човекът ти пише - дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Как ще пееш в такъв студ, ако не си се нажмулил, бе курти?), всички слушаха и кимаха, пиеха. И сега ви казвам случката:

Даскала, гаджето му- тя се казва Тони - и брат му са седнали за помена, малка група поради несъстоятелност в момента. Сервитьорът обаче бил немарлив, неуважителен. Даскала почнал да се дразни, да се мръщи и Тона рекла: 

- Що се мусиш, бе Стоиле?

- Тоя левак ще ми развали Левскито! - отвърнал Даскала. 

Сега спрете да четете, отпуснете се и пробвайте да си представите - как точно - и колко много - трябва да почиташ паметта на някого, за да те ядоса нехайството на един простоват келнер в някаква си дупка?

Това е случката. На тази дата понякога отивам в магазина и взимам алкохол в малки бутилки - четвъртинки, стограмки, каквито има. Тръгвам по улицата надвечер, да не ме зяпат много, докато срещна клошар. Давам му бутилка и казвам:

- Вземи за помен, панахида е днес.

- Твой човек ли умрял, шефе? - пита клошарят.

- Не баш мой, ама пак така...пийни за Бог да прости - отвръщам.

- Бог да прости, на теб здраве да дава - обикновено подвиква след мен той, защото аз вече съм тръгнал по улицата, за да раздам другите бутилки. И съм доволен, защото са малки, тихи улички, няма как да срещна ония с факлите и тениските, със зачервени от крещене лица и изцъклени погледи. Дето вместо панахида, правят цирк.

Няма да ми развалят Левскито, Даскале.

Та така, ако ви е на път църква, влезте и кажете една молитва за Васил Кунчев, за упокой на душата му. А ако можете, раздайте на бедни и несретни, за Бог да прости.