Ахмед Доган, който се беше покрил за дълго, тръгна с размах в предизборната битка като направи едно от най-изумителните откровения в политиката.

„Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този проблем, защото това е важен въпрос. И от гледна точка на проекти, и от гледна точка на тяхното изпълнение, и на оперативни програми тука и т.н., и т.н.“

Доган казва истината за българската политическа практика, която очевидно трябва решително да се промени, но драмата започва с неговата категоричност в изложението и последвалото обяснение:

Той, знаете ли, искал да каже, че Ролята на лидера била да контролира комуникацията между министерствата и общините, за да има справедливо разпределение на средства.

И възкликва реторично:

„Който не го разбира, не е в час!“

Доган говори истината не защото тя го вълнува, а защото смята, че е прав. Той е убеден, че така се прави и така трябва да бъде.

Никакви хватки. Иска да впечатли и привлече гласоподавателите, като им разкаже Истината, защото тя е Правата истина.

Глупост е да смятаме, че Доган е толкова нагъл и неморален, че е готов да бъде посочен с пръст като крадец и корумпиран тип само и само да спечели власт.

Той, детето от Дръндар, така разбира политиката. За него такава политика е правилна. Доган е доказал с поведението си, че има съзнание за дадена дума и лоялност. По островите в Океания има племена, където  за дадената дума и за да останат лоялни на своите, живота си дават, но това не им пречи да са канибали.

Доган е подобен. Такава му е културата. Спомнете си поредицата от негови изпълнения – прави сватба на стадион; развява гащите на тогавашната си жена; ходи при циганите с хеликоптер… Или изявленията му за летящата чиния и обръча от фирми. Или гаврата му с християнския морал, при положение че мнозинството от гражданите на страната са християни:  него, ако го ударели по едната страна, нямало да си обърне другата. Той бил друг.

Има сфери, където дебелите книги не помагат.

Вътрешното чувство за правилно и неправилно, за добро и зло, за нормално и ненормално не се научава от четене на Хегел. За съжаление…

Ненормално е, кражба е, злоупотреба с власт е – партийният водач да разпределя парите от бюджета или еврофондовете; да определя кой проект да получи одобрение и кой – не.

ТОВА Е КОРУПЦИЯ!

Има държавен апарат; има конкурси и търгове; те се провеждат по публично обявени правила в срокове, даващи възможност на всички да се запознаят с тях; на потенциалните участници трябва да се осигури достатъчно време да се подготвят за участие в търга и/или конкурса; участниците в търговете/конкурсите трябва да бъдат равнопоставени; печелившият се определя от политически независимо жури, по вече обявените критерии; спечелилият се обявява публично и аргументите за неговота победа са публично обявени; всеки недоволен от: обявата, правилата, сроковете и взетото от журито решение следва да има възможност да протестира пред политически независим съд…

Всяка намеса на политически лидер, депутат, партия и пр. в такава процедура е злоупотреба с власт.

Би трябвало да е подсъдна! Дори в Югоизточна Европа. Даже в България.

В случая е нормално след изявленията на Доган прокуратурата да се самосезира и обстоястелствено да проучи неговата практика, както и цялостната политика на ДПС по тези въпроси.

И не само на Доган.

Президентът Първанов, умишлено споменавам неговото име не само защото сега сме пред избори и не се знае след тях кой каква власт ще има, а и защото той е Президент, и е длъжен да се намеси. Държавен глава е! Ако Президентът милее за страната, би трябвало да проведе разговор по въпроса с прокуратурата, за да се информира за нейните намерения. А сетне той или неговата пресслужба да обяви на обществото какъв е бил резултатът от разговора.

Останалите политически партии, още сега, преди изборите, трябва ясно да заявят: какво ще направят, за да премахнат корупционните практики, използвани от всички властващи и рекламирани днес като нормални от Доган! Бай Ганю и бей ефенди са от един дол дренки.

Време е, ние – гласоподавателите, да проумеем, че това са практики, останали от османско време, и сме длъжни пред себе си и децата си да се събудим и да спрем да демонстрираме поведение на тревопасно стадо в глобализиращия се Свят.