Изборите във Варна показват онова, което можеше да се подозира. Напускането на страната от над милион активни, будни хора през последните две десетилетия, драматичната социална диференциация, масовото обедняване, както и демографската криза, довеждат до положението, при което има политически апатично мнозинство, затънало в битовите си проблеми, и тъничка прослойка от граждански активни хора. Разделението сред тази прослойка е интересно. Атомизацията след рухването на тоталитаризма, пародоксално за информационната епоха, преминава във формиране на идейно и ценностно затворени общности.

Призивите за толерантност към различните довеждат до затваряне сред себеподобните. Груповият комформизъм ражда илюзорен свят.

Сред текстовете в печата и интернет се срещат удивително едностранчиви тези, които претендират, че са нормалното разбиране за обществото и Света, докато различно мислещите са обявени едва ли не за психично болни. В търсене на душевен уют се преповтарят митове, измислици, откровени лъжи.

Едни недоумяват как е възможно да се подкрепя БСП, други как е възможно да се подкрепя ГЕРБ, ДСБ или Атака.

Личните профили във Фейсбук стават все по-"изчистени". Различните са отписвани, блокирани... Остава само компанията на дадакащите. Правят се открити заявления "сами да се махат, защото ще ги блокирам!" - герберите, бесепарите, седесарите, протестиращите, контрапротестиращите. Самоконсервираме се в идейно и ценностно стерилни социални буркани...

Разбира се, че всеки е свободен сам да избира своята виртуална компания. Отбелязвам факта.

Не е нужно да ходите на гей парад, за да приемате правото за личен избор на сексуални практики.

Както свикнахме с гей парадите, нека приемем, че има различно мислещи по проблемите на обществото и политиката и те мислят различно не защото някой им плаща или нещо печелят от това, а защото просто са такива. На практика това ще рече - да изоставим езика на омразата към различния, както и да спрем да го игнорираме...

Това съвсем не значи, че простакът е различния, който заслужава толерантност! Нито пък е призив за отказ от политическа идентичност.

Продължавам да смятам, че 42 НС е загубило легитимност и правителството на Орешарски трябва да подаде оставка. Един премиер, който представи министрите си в пленарна зала, без да им знае имената...

Изборите във Варна потвърждават, че за стабилността на обществото е по-важна самата демократична процедура, а не броят на хората, които участват в нея.

1 юли 2013