ПРОСВЕТИТЕЛЯТ

Симеон (893-927 г.), третият син на Борис I, който идва да смени сваления си брат, получава от баща си щедро наследство, което дава неизброими плодове през цялото му управление, но - за разлика от потомците на повечето велики хора - той не остава в сянката на своя родител.

Възпитаник на блестящата Магнаурска школа в Цариград, писател, философ и учен, той е колкото любимец на музите, толкова и на войнствения Марс. При него българската държава достига най-голямата си площ в цялата си история, а неговите походи на юг неведнъж поставят в критично положение самото съществуване на византийската империя. За съотношението на силите тогава говори красноречиво и едно уникално писмо от иначе обилната му дипломатическа преписка с Цариград, където на заплетената реторика на патриарх Николай Мистик, опитващ се да го умиротвори, Симеон отговаря с едно-единствено изречение: "Ти си оглупял".

По времето на Симеон княжеската (ханска) титла на българските владетели "прескача" кралската и прераства в царска, т.е. в императорска (половин хилядолетие по-късно същото ще постигне и Иван Грозни в Москва), а българската архиепископия е въздигната в достойнството на патриаршия.

Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които постъпват в хазната, дават възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена са посети при Борис, се устремява към своя апогей - България на Симеон навлиза в своя "златен век". Катаклизмите от по-късните епохи стават причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това е вече факт достатъчно красноречив сам по себе си.

Симеон, подобно на Крум, умира от сърдечен удар при подготовката на поредната кампания срещу Цариград.