СТРОИТЕЛЯТ

Омуртаг е велик европейски владетел.

Той е наследник на хан Крум и вероятно негов син.

Дипломат, военоначалник, строител, административен реформатор и яростен езичник, гонител на християните.

Омуртаг сключва тридесетгодишен мирен договор с Византия, с която Крум е бил в постоянни войни. Но когато няколко западни славянски племена били включени в границите на Франкската империя на Людовик Благочестиви, Омуртаг повел войските си.

Последвали военни кампании от 826 до 829 г. По същото време българската войска преминала Днепър и определила североизточните граници на България.

Омуртаг с успех се намесил в гражданската война в Хазарския хаганат и утвърдил позицията на България като влиятелна сила. Междувременно той установил дипломатически връзки с Людовик Благочестиви и го принудил да признае западната българска граница, включваща Панония и Срем.

Омуртаг Строителят създал нова административна структура на държавата, като премахнал дотоговашния федеративен принцип и разделил огромната територия на 11 администартивни области, управлявани от назначени от него началници.

Техните граници не били свързани с границите на отделните племена (тракийски, славянски, аварски, дако-тракийски и пр.).

В това той вероятно е бил улеснен от съществуващите връзки между отделните племена. Така от федерация на доброволно свързани племена България се превърнала в централизирана раннофеодална империя.

Това е първата половина на девети век.

Пред централната власт застанал въпросът за културната и езикова интеграция на населението, независимо как тогава са го съзнавали и наричали. При тези граници на отделните провинции въпросът за единния административен език от върха на йерархията до най-ниското равнище е придобивал всекидневна значимост. От Днепър до Панония, днешна Будапеща и Трите морета администрацията и податното население е трябвало да говорят на един език, за да функционира и съществува държавата.

С административната си реформа Омуртаг Строителят създава основанията за осъзнаването на потребността от единен писмен език на държавата.

Освен това Омуртаг, с велик държавнически усет, започва преизграждането на столицата Плиска. Тя е претърпяла сериозни поражения от нахлуването на Никифор по времето на Крум. Дотогава сградите в столицата били дървени, затова и Никофор лесно нанесъл разрушителен удар, като я опожарява.

Омуртаг Строителят въэдигнал столицата, и не само нея, от камък - дворци, градски стени, крепости, езически храмове, обществени бани. Наложил стила в държавата на каменно-кирпичното строителство. До ХІХ век следите на построеното от него в Плиска е предизвиквало възхищение и трепет. Тогава османците разрушават всичко, за да раздробят строителния камък за нуждите на жп линията Русе-Варна.

За съжаление Омуртаг е бил фундаменталист-езичник, както бихме казали днес. Той е преследвал християните. По негово нареждане са екзекутирани епископите на Адрианопол (днешен Одрин) и Девелт, както и приближените им хора.

За тази ожесточеност той е имал една основна причина - България възниква, като откъсва територии на Византия, а Византия, освен че е Великата сила в тези векове, е християнска. Християнизацията на населението е извършено още в четвърти век. А за Омуртаг и Българската империя с 11 провинции въпросът за верското и езиково единство на населението, при ясно разграничение от Византия, стои с трагична сила.

Неговият езически екстремизъм е последван от една историческа ирония. Най-известният материален паметник от негово време, оцелял до наши дни, е мраморна колона, която крепи и днес християнския храм "Св. Четирийсет мъченици" във Велико Търново.

Това е централният храм на Второто българско царство, където са коронясвани царете.

На колоната има Омуртагов надпис: "Човек дори и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил. А името на владетеля е Омуртаг, хан ювиги..."

Велик владетел е бил Омуртаг!