Полски дисидент, синдикалист и държавен деец. Роден е през 1943 г. расте и се формира като личност в условията на тоталитарния социализъм. По професия електротехник. Ревностен католик, баща на осем деца. През 1967 започва работа в корабостроителницата в град Гданск. През 1970, когато комунистическата власт смазва с танкове работническите вълнения в града - член на стачния комитет в предприятието. През 1978 съосновател на Свободните профсъюзи в региона. Организатор и ръководител на стачката от август 1980, довела до създаването на “Солидарност” - първия свободен синдикат в Източна Европа. Негов председател през периода 1980-1990. След обявяването на военното положение през декември 1981 интерниран до 1982. През 1989 става един от съавторите на споразуменията от Кръглата маса между властта и опозицията. От 1990 до 1994 президент на Полша. Лауреат на Нобелова награда за мир. Автор на автобиографичните мемоари “Пътят на надеждата” и “Пътят на свободата”.

.........................................................................................
Източник - AZ Mala Encyklopedia, Warszawa 1996; Nowa Powszechna Encyklopedia, Warszawa 1999.