Ако правителствената криза се развиваше с исканата от БСП динамика, трагедията в Хитрино щеше да се случи в първите дни на служебното правителство. Съгласно направените изявления, това правителство щеше да бъде назначено от действащия президент. То щеше да има кратък живот. Новоизбраният президент отказа да участва в неговото конструиране. Той щеше да го разпусне и да назначи свое.

Страната щеше да се окаже в положение.

Щеше да има правителство, съзнаващо, че действа няколко седмици, в което министрите още не познават подчинените си и няма да имат време да ги опознаят. Тези подчинени щяха да са несигурни в длъжността си и да ръководят демотивирани държавни служби.

Но ето - в Хитрино има експлозия, седем жертви, десетки разрушени къщи, разпилени жп цистерни, пълни с втечнен газ, необходима е пълна мобилизация на институциите и бързи действия...

Слава Богу, нямаме служебно правителство.

Изводите са няколко:

1. Новоизбраният президент направи грешка с отказа си да сътрудничи на действащия президент в съставянето на трайно служебно правителство. 

Трагедията в Хитрино показа, че служебните правителства, независимо от партизански страсти, трябва да бъдат сигурни в подкрепата на президента до съставянето на ново правителство от нов парламент. Всичко може да се случи. Президентът днес е един, утре друг. Държавата и народът остават. 

2. Атаките срещу президента и претенциите към него по повод изпълнението на конституционните му права и задължения са неуместни. Няма как неговите права и задължения да са пренебрежими, а на новоизбрания да са свръхценни. Вярно е, че в България държавният глава не носи ядрено куфарче, но при приемането и предаването на властта на главнокомандващия лидерстващите политици не бива да сеят колебание "кой е началникът". В конституцията пише! 

3. Не се знае утре какво може да се случи. Подетото политическо говорене от опозицията, поощряващо вихрушка от плювни и закани по събирания, медии и социални мрежи, е не само прибързано. Влакът на БСП влиза с превишена скорост в гарата.