09.11.2012 

С Проф. Стоян Михайлов разговаря Пенчо Ковачев

- Г-н Михайлов, участвахте ли на пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., на който Тодор Живков беше свален от власт?

- Не съм участвал, вече не бях член на ЦК. През есента на 1988 г. срещу мен беше извършена политическа провокация с написаното в кабинета на Живков уж писмо на лозенски комунисти, публикувано във в."Работническо дело".

На следващия ден пленумът на ЦК, ме извади от своя състав. Очевидно провокационното писмо е трябвало да подготви партийното обществено мнение за това. Да присъствам на пленума, не бях допуснат - Живков и неговият антураж са се страхували да не направя ново критично изказване, както сторих това на пленума през юли същата година, когато бях снет като секретар на ЦК.

- Защо Живков се е съгласил да си подаде оставката? Каква е ролята на посланик Виктор Шарапов в тогавашните събития?

- Живков беше усвоил много добре истината, че не може нито да стане, нито да се задържи като ръководител на партията и страната, ако не получи благословията на съветското ръководство. Той можа да установи близки отношения с Хрушчов и Брежнев, от което осигуряваше някои немалки финансово-икономически облаги за страната. Но се размина с Горбачов, който от определен момент нататък започна да съдейства за неговото сваляне.

Бях на заседанието на Политбюро, по време на което Горбачов му позвъня по телефона, за да му съобщи, че предишният посланик на СССР в София се изтегля, а за нов се изпраща един от съветниците на Горбачов, бивш работник на КГБ -Шарапов.

Една от главните задачи на Шарапов бе смяната на Живков. В тези си усилия новият посланик се облегна и на българските "антиживковисти" от най-високото партийно ниво - Андрей Луканов, Петър Младенов, Георги Атанасов, Димитър Станишев, Добри Джуров. По това време и здравословното състояние на Живков беше влошено. Поради тези обстоятелства Живков не се опита да неутрализира действията за снемането му.

- От книгата ви става ясно, че Лилов не е привлечен веднага в ръководството на БКП. Останах с впечатлението, че Младенов и Луканов го канят неохотно в ръководството. Така ли е?

- Некооптирането на Лилов за член на ЦК на първия негов пленум след снемането на Живков (16.11.1989 г.) и неизбирането му за член на Политбюро и секретар на ЦК не бяха случайни. Луканов и Петър Младенов по всяка вероятност са се страхували да не се окаже техен конкурент във властта.

-  Вие влизате във властта в началото на 70-те години на миналия век. Участвате в 15 съвещания на секретарите на компартиите по пропагандата, идеологията и международната политика, в 4 конгреса на БКП и 7 конгреса на други комунистически партии, в много пленуми на ЦК на БКП и заседания на Политбюро. Кога започнахте да се съмнявате, че социализмът има бъдеще в България?

- Изучавайки социалните процеси в страната и натрупвайки опит от кухнята на живковизма на най-високото му йерархично ниво аз постепенно започнах да се съмнявам, че нещата могат да се оправят от ръководството начело с Живков.

Тези съмнения от средата на 80-те години все повече се засилваха. Написах около 200 машинописни страници за култа към личността и установих, че той е съществен и необходим елемент на по-широка органична социална система.

Така стигнах до идеята за сталинисткототалитарния характер на установеното обществено устройство в СССР, както и у нас. В началото на 90-те години въведох този термин в литературата и след неколкогодишни изследователски усилия разработих цялостна концепция за неговата същност, причини, етапи на развитие и социална роля, което намери отражение в монографията ми "Сталинисткият тоталитаризъм" (2000).

- Пишете, че Живков не е присъствал на погребението на Леонид Брежнев, макар че е в Москва. Наистина ли е бил много болен?

- Да, наистина заболяване не му е позволило да участва в погребението. Очевидно здравословното му състояние се влошаваше - зрението, ръцете му започнаха да треперят и др.

- На заседание на Политбюро през 1985 г. вие казвате новия виц, измислен от акад. Ангел Балевски. Че за кризата в страната са виновни сушата, кишата и Гришата. Как реагираха другите от Политбюро?

- Вица на Ангел Балевски за причините на кризата "сушата, кишата и Гришата" не съм казвал на заседание на Политбюро. Но той скоро стана известна и предизвикваше много смях. Живков обичаше вицовете, даже понякога разправяше за самия себе си. Но това бяха вицове, които звучеха благоприятно за него или най-малкото не съдържаха сериозна критика на положението в страната и на ръководството начело с него.

- На заседание на Политбюро Живков казва: "Десетилетия се борим срещу обективните закони, но те ни смазаха." Нима наистина тогава в ръководството сте знаели, че обективните закони не могат да бъдат победени, но сте продължавали да опитвате?

- В последните години преди смяната му Живков наред с другото подхвана темата за обективността на законите на общественото развитие. Признанието, че те са ни смазали, разкрива волунтаристичния характер на провежданата политика в решаващи отношения.

Едва ли Живков си е давал сметка за обективността на законите. Разполагащ с абсолютна власт над цялото общество, над всички елементи на обществената система, у него се формираше илюзията за всемогъщество. В честото несъобразяване с обективните реалности, със законите на общественото развитие се състоеше една от основните характерни черти на сталинисткия тоталитаризъм - волунтаризмът. Тя беше налице и при управлението при живковизма.

Що се отнася до останалите членове на партийното ръководство, те бяха завършили висши училища, изучавали са диалектически и исторически материализъм и би трябвало добре да познават един от главните постулати на марксистката философия за обективния характер на обществените закони. Но нагаждачеството и лакейското отношение към Живков, страхът да не си навлекат неговия гняв ги караше да мълчат, даже и да виждат нереалистични предложения и замисли.

- Наистина ли ген. Илия Кашев се самоубива заради напредналата фаза на диабета си, или причините са други. Пишете, че Живков не присъства на погребението на генерала, служил му вярно цели 18 години. Защо забраняват и на вас, останалите членове на партийното ръководство, е било забранено да отидете?

- Има сериозни съмнения да се смята, че Кашев е бил убит. Но това едва ли може да се докаже. Факт е обаче, че Живков, поне накрая, изпитваше неприязън към него. Не дойде на погребението му. Забрани никой от ръководството да присъства на погребението с изключение на Милко Балев и Димитър Стоянов.

- На заседания на 6 и 10 февруари 1987 г. обсъждате прословутите съображения на Живков. В един момент той казва: "В навечерието на Априлския пленум в ЦК се беше образувала фракция (Владимир Поптомов, Георги Дамянов, Димитър Ганев и др.), но ако сега се организира фракция, тежко на хората в нея." Имал ли е Живков някаква информация за наченки на фракционерство, или просто предупреждава за всеки случай?

- Това изказване на Живков е просто превантивно предупреждение. В Политбюро и в ЦК не е имало фракция против Живков.

Преценете сам: през юли 1987 г. при обсъждането в Политбюро на проекта за Юлската концепция всички без изключение се изказаха и всички, с изключение само на мен, така величаеха Живков, че беше неудобно да се слуша. През март 1988 г. при обсъждането на съображенията на Живков за преустройство на духовната сфера (всъщност въпросът беше за образувания Русенски комитет) всички, пак само с изключение на мен, в пълно съгласие с Живков громяха "врага", виняха Стоян Михайлов едва ли не за всички опозиционни прояви на интелигенцията, които зачестяваха и се засилваха, подкрепяха лъжите за Светлин Русев и т.н.

 През декември 1988 г., когато Живков сам писмено си беше подал оставката като генерален секретар, Политбюро единодушно решава, че този въпрос не бил актуален. А остават само 10 месеца до ноември 1989 г. Нито един член на партийното ръководство нито един път не ме защити от нападките на Живков, които се стоварваха върху моята глава.

- Как се почувствахте след пленума и думите на Живков за вас: "Имах среща със Стоян Михайлов и му казах, че не можем да го устроим в научната сфера, защото няма авторитет на учен и не го признават..."?

- След снемането ми като секретар и изваждането ми от състава на ЦК не се чувствах зле. Още през 1987 г. знаех, че ще бъда снет, защото такава критика, която неведнъж отправях към постановки на Живков, няма да ми бъде простена. Ще си призная, че ме беше малко страх да не се вземат и други мерки срещу мен. Но все пак набирах смелост да реагирам в името на истината и вярното насочване на развитието на страната.

Така че психически бях подготвен за снемането. Бях уверен в правотата на действията си, имах самочувствието, че съм защитил човешкото си достойнство и марксисткия си светоглед и идеал. Вървях по улиците и гледах хората в очите. За щастие малцина започнаха да ме заобикалят. Голямото мнозинство от приятелите ми още повече засилиха контактите си с мен.

 Към изказването на Живков,че не съм имал авторитет като учен, се отнасях със снизхождение като към недостатъчно грамотен човек, който се поддава на външни долнопробни внушения.

- Какво работехте след отстраняването ви от властта до 10 ноември 1989 г.?

- Продължих да работя в Института по социология на БАН като професор, завеждащ секция.

- Бяхте независим депутат във ВНС. Кога и защо се откажете от политиката?

- Във Великото народно събрание бях избран мажоритарно и станах независим депутат, защото ръководството на БСП по инициатива на Чавдар Кюранов ме "отлюспи" - не съм бил достоен за БСП. След 10 ноември с изключение на първите три месеца се отказах от практическа организационна и управленска дейност, макар че получавах много покани да създам партия.

Независимо от моите позиции при участието ми в ръководството на БКП аз нося някаква отговорност за управлението тогава. И мисля, че е почтено да се оттегля. Така се отдадох на първата си любов - науката. И ни най-малко не съжалявам. От политическия живот не съм се откъснал. Пиша статии и книги, правя изказвания на публични форуми и така се опитвам да влияя на процесите, ако има хора от обществениците и държавниците, които желаят да слуша

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1625825