Кого е подпомогнал Кремъл в състезанието за президент на САЩ няма абсолютно никакво значение. Фактът на подобна намеса се пише изцяло в сметката на президента Барак Обама.

Неговата политика спрямо Русия - от самото начало на т.нар. "презареждане" (re-set) до практическия отказ от сдържаща позиция по отношение на руската политика в Сирия, до безпомощността на държавния секретар Кери в "преговорите" за управление на конфликта в тази страна - всичко това бе явна покана до Кремъл да се държи естествено - откровено арогантно. Задръжките на великодържавното поведение на Москва винаги са били външни - убедителната заплаха от реципрочни действия винаги е била единствената мярка, способна да сдържа великодържавните амбиции.

Обама сложи ясна граница на своите действия - отказ от употребата на военна сила, безусловно изтегляне от конфликтни зони, дипломатически размени, частични санкции (в случая с Украйна)...

В Кремъл това се чете по един единствен и разумен начин - като слабост. И като карт бланш за развързване на ръцете. Вярно е - Москва досега не бе достигала до подобна арогантност - да интервенира пряко в американски президентски избори. Но апетитът идва с яденето и е реципрочен на демонстрираната от Вашингтон слабост.

Предстоят изключително интересни развития. За Тръмп подобряването на отношенията с Москва очевидно е много желателно като игра с "руската карта" - както по отношение на Китай, така и по отношение на кълбото от масирано и хаотично насилие в големия Близкия изток. Но все пак ми се струва, че опитният милиардер няма да подпише празен чек за свободно действие на Владимир Путин. Сигурно ще се опита да се договори - и когато се осведоми с кого си има работа, тогава може и да обърне другия край.

Това обаче ще вземе време - което ще бъде време за оцеляване на Европа. Защото след американските избори идват френски, германски ... че и български.

Но за нас поне сме наясно - тук самодържавието шета като у дома си.

-------------------------------------

Петко Симеонов

Благодаря за линка и коментара. Първо, не проумявам как Русия ще се меси в президентски избори в САЩ и това ще стане забелязано, но не пресечено. Що за администрация е управлявала?! И второ - вярна ли е разпространената чрез руска намеса информация за Клинтън? Трето - ако тази намеса е повлияла на избора на Тръмп, тогава как ще се възприема неговата легитимност като президент? Четвърто - ние нямаме шанс за свободни избори, независими от волята на Кремъл, ако всичко казано за американските избори е вярно... Предполагам, че цялата тази история с руската намеса в президентските избори в САЩ е силно преувеличена. Има вътрешнополитически борби, големи сили са понесли неочаквано поражение... Моделът е в криза... Русия няма потенциал за такива операции в САЩ, у нас - друга работа. На нашите порти две стари империи тропат.

Ognyan Minchev
Потенциалът на руските специални служби далеч надхвърля стопанския и всеки друг потенциал на Русия. Това е традиция, заложена в задължението на Коминтерна да подпомага световната пролетарска революция - спомнете си 1919 - Берлин, Будапеща и т.н. България 1923, Соболевата акция и т.н. Дали могат в Америка? Кой достави на Сталин тайната на атомната бомба? Има една международна мрежа - Уикилийкс. Никога не е публикувала документи за злоупотреби с власт в Русия. Може би защото там няма такива... Но са много подробни в публикуването на американска класифицирана информация. Последно - но не и по значение: политическата система на САЩ не само не препятства, но за разлика от повечето други държави, окуражава лобистки действия на външни корпоративни и политически субекти по отношение на институциите във Вашингтон. Подобен е и режимът на използване на американските медии за политическа реклама. Практиката е - когато има действия, заплашващи националната сигурност, американските институции ги пресичат. Пример - осуетяването на продажбата на ключови инфраструктури (напр. пристанища) на китайски или саудитски компании. Интервенирането на Москва в американските избори е не само възможна, но и легитимна дейност - особено след като се осъществява чрез координирани "независими" посредници - компании, медии, независими организации в една открита и плуралистична публична среда. Докато ФБР или ЦРУ, или не зная кой друг постави обосновани граници и спре кампанията. Това очевидно не е било направено от сегашната администрация във Вашингтон. Защо - не бихме могли информирано да преценим, но хипотезата за политическа - властова слабост остава като възможност.