След като Даскала си замина, реших малко да опиша хората в онази махала под Бунарджика, да запазя къс от времето. Такива бяха, или поне аз така ги виждах:

Те са пияници, интелектуалци, останки от предишно време. Когато мога, отивам да ги видя, плащам сметките и говорим за литература. Те са ходещи библиотеки, изглеждат като клошари и не разбират нищо от бизнес. Преди ги наричахме ,,вътрешни емигранти", винаги са опозиция, могат да цитират всеки от големите автори и режисьори. Животът не е добър към тях, нямат нито лев и ценностната им система е от друг век.

Вчера бях при тях, донесоха ми следните подаръци (отдавна не се бяхме виждали и по стар обичай, в знак на уважение, те не могат да дойдат с празни ръце): 1. Три тома на Достоевски, на руски, издание на съветската академия на науките. 2. Яке, черно кожено, било заложено от някой, но той изпил парите и сега ми го дават. 3. Един том на Алфред дьо Мюсе, казаха, че е добре да го имам, но не е задължително да го чета. 4. Буркан с мед, на някого бил донесен, истински. 5. Книжка на Карсън Маккълърз, казаха ,,...не е кой знае какво, но не е лоша" 6. Диск на Битълс, с избрани песни, били най-добрите, но Lucy in the Sky with Diamonds я нямало, не знаели кой п*дерас бил правил подбора. 7. Една самобръсначка Жилет, нова, чичото на единия си бил дошъл от Германия и той му я подарил. 8. Последната книга на Камю, казаха, че не струва, но все пак да я имам, нали била намерена след катастрофата.

След това говорихме и пихме, и аз казах, че ,,Серапионовите братя" са група романтици около Хофман, те ми се изсмяха и казаха, че само името е от него, Брюсов бил човекът, и бяха прави - видях в интернет - и после ме попитаха дали мога да оправя вересията в гаража - 17.45 лв, че Мимето не им давала вече без пари, и аз я оправих, и те казаха, че ще ми намерят и другите томове, 30 били на академията, и да чета Дилън Томас, бил най-добрия поет, и дали съм гледал ,,Миналата година в Мариенбад", щото сценарият не струвал, сякаш филмът е излязъл току-що по кината.

Това са те.