Краткосрочният хоризонт на демократичната политика е основен дефицит на управлението в условията на парламентарната демокрация. Изминаха малко повече от 10 години, откакто всички основни политически фигури и техните партии и правителства в Европа и Америка ентусиазирано подкрепиха Реджеп Тайип Ердоган и неговата партия АКП в похода им да дезинтегрират кемалистката система на управление в Турция.

Освен твърд национализъм с авторитарни елементи, кемалистката система почиваше на категорично изискване за секуларизъм - недопускане на религията в публичния живот, а гаранцията за спазването на 5-те принципа на основатяля на Републиката М. К. Ататюрк бе контролът на армията върху държавните институции чрез Съвета за национална сигурност.

Западът строго бичуваше турските военни за авторитаризъм и помогна на Ердоган да "демократизира" Турция. За Ердоган демокрацията и западната подкрепа бе практичен инструмент за разрушаване на светския национализъм на кемалистите и установяване на хегемонията на "умерения ислямизъм" - както наричаха намеренията му на Запад.

За Ердоган демокрацията е "градски транспорт, който те докарва до твоята спирка - от там нататък поемаш по своя си път". Така стана и на практика. Ердоган употреби "демократизацията" срещу военните, след което започна да установява много по твърд авторитарен режим от този на секуларния кемализъм. Той направи всичко това с активната подкрепа на Европа и Америка - подкрепящи неговия "умерен ислямизъм" като образец за ислямския свят.

Къде е границата на тази "умереност" - никой не знаеше, не знае и сега. Един немец - турски лобист за членство на Анкара в ЕС стигна дотам да разхвалва Ердоган като "ислямски калвинист". Днес този "калвинист" отдавна е пристигнал на "своята спирка" и бързо върви по собствения си път - по пътя на установяване на пълномащабна ислямистка диктатура в Турция, чиито жертви са не само съмишлениците на доскорошния му партньор - Фетула Гюлен, но и светските партии, интелектуалците, пресата, всички, които не му се подчиняват безропотно и безпрекословно.

Така дойде времето същите публични фигури в Европа и Америка, които създадоха феномена Ердоган, притискайки турските военни в ъгъла, днес да започнат да критикуват Ердоган и да призовават за мерки срещу неговата дикататура.

Е, защо ги "ручахме жабетата" през последните 10-15 години?

Защо си измисляхме глупости на търкалета - "ислямски калвинизъм", защо подкрепихме премахването на гаранциите за светска и модерна Турция от възроденото Ердоганово средновековие?

Не чакам някой да даде смислен отговор на този въпрос. Довчерашните крепители - днес опоненти на Ердоган на Запад ще трябва да разчитат само на късата памет на своето обществено мнение.

За съжаление...!