http://www.focus-news.net/?id=f20784

Водещ: Бихте ли ни разказали как се зароди идеята да направите възстановка на древнотракийски ритуал по приготвянето на вино и с какви проучвания беше свързано осъществяването на тази идея?

Жорж Трак: Културен театър „Прес арт”, това е една от основните му дейности – популяризиране, опазване и представяне на нашето богато културно наследство. И съвсем естествено беше някак да направим, заедно с археологическия кръжок „Борис Дякович” в Пловдив, да направим заедно с тях този вид представяне, затова защото нещо подобно е правено преди 30 години в село Буково, Първомайско, където се намира една от най-прекрасните шарпани, издялана от масивен камък. Нещо, което е много впечатляващо, затова защото до нас е достигнало съвсем в натурален вид.
Благодарение на здравия камък е достигнало едно послание, едно послание за това как са живели, как са битували нашите предци. И това беше основният порив – да възстановим нещо в съвремието ни, този акт на свещенодействие. Защото реално добиването на вино или началото на добиването на вино в една такава ритуална шарпана е един вид безкръвно жертвоприношение. Един дар към боговете, един дар към висшите сили.

Водещ: Бихте ли ни пренесъл на това място, за всички наши слушатели, които не са го посещавали – къде точно се намира и какво точно представлява това светилище?

Жорж Трак: Районът на Първомай е изключително интересен. И аз смятам, че в контекста на съвременното изграждане на нови туристически дестинации, това е едно място, което е най-наситено с такива каменни шарпани. 27 каменни шарпани има в района на Първомайско. При условие, че в цяла България има някъде около близо 40, по-голямата част от тях се намират в Първомайско. И това сякаш не е било случайно. Явно всичко това говори за високо насищане на тази традиция, винопоризводството. То се намира в яката на Родопите, най-северната част на Родопите. Там се намират също може би най-северните каменни ниши, които са също ритуални, така, както ги е имало в източните Родопи, най-северната част, където се намират в Родопите, са точно в района на село Буково. Общо взето, интересното е, че примерно в Средновековието това е било епархийски център. И като такъв, явно е доста развит и социално, и функцията му е била много важна. Всичко това не е случайно, защото, знаете, че Пловдив и районът, Стара Загора, Чирпан, всичко това, всичките тези селища, те се намират върху пътя, който по някакъв начин свързва цивилизациите на изтока с цивилизациите на централна Европа. И всичко това е съвсем логично, наличието на такова богатство в областта на културно-историческото наследство. Въпросът е сега, в момента, всичко това по някакъв начин да добие нов живот и нов смисъл за всички, които живеят в тези региони, за да може всички те да оценят значението на това културно наследство и да го изразят и проявят чрез грижата си към него. Защото винаги, където и да отидем по света, ние се очароваме не на самото културно наследство, а на грижата към него. Това е богатството на една страна, когато можем да формираме качествено отношение към това, което притежаваме.

Водещ: Какво точно представлява ритуалното приготвяне на вино, което Вие възстановихте, пресъздадохте?

Жорж Трак: Интересното беше, че това си беше едно чудо, защото в един много дъждовен ден и то беше дъждовна седмица, тръгвайки за Буково в един много студен, може би, ден, изведнъж се оказа, че пристигайки там, сякаш специално за нас светна слънце. И това даде възможност на повече от 100-120 души да се качим дълбоко в планината, защото пътят до там беше около 8-9 км и си беше пълно предизвикателство самото стигане до самото място. Но така или иначе, успяхме всички да отидем там. Настроението беше много приповдигнато, в отношението на всички се усещаше нещо специално. Това продължи през целия ден. Естествено, там занесохме курбан, занесохме грозде, което девици разтъпкаха вътре в шарпаната и опитахме да възстановим ритуала така, както е по древните традиции, акт на свещенодействие. Смятам, че се получи. И така пренесохме накрая в дар на боговете ширата, която се приготвя от гроздето. Смятам, че, надявам се, че целта е постигната.

Водещ: Да. Вие самият, любител ли сте на виното?

Жорж Трак: Уважаваме качественото вино, защото то е нещо, което е концентрация на този еликсир – гроздовият сок и слънцето, което няма друго такова нещо.

Водещ: В предаването ни, посветено на тази божествена напитка, как бихте посъветвали слушателите ни да консумират виното? Каква е идеалната, да кажем, ситуация и атмосфера за консумация на вино?

Жорж Трак: Аз, понеже говорих за културно наследство и археология, ще си позволя да кажа, че при нас от хилядолетия насам виното е една традиция, но не бива да забравяме, че тя е традиция, която траките са ползвали основно за свещенодействие и за тракийските мистерии. Т. е., никога то не е било за всекидневна употреба или пък, ако се ползва във всекидневна употреба, е било силно разредено. Това говори, че консумацията на виното винаги трябва да бъде в умерени количества. Мярката за всеки един е различна, но принципът си остава. Моят съвет е такъв – пийте умерено, а пък когато го правите с надеждата, че виното ще ви помогне да преоткриете други духовни стойности, то тогава вече провокира действително съвсем други стойности.

Екатерина КАТРАЧЕВА