Роден е на 5 юни 1957 г. /Баща му, Александър Кюлев, преди 10 ноември 1989 г. е оглавявал отдела за убийства в столичната криминална милиция и е известен като един от най-добрите специалисти/.
Емил Кюлев завършва с пълно отличие руската гимназия в София. В същото време тренира усилено плуване и участва в националния отбор. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР (1985-1988). Завършва също Международни икономически отношения -  в Университета за национално и световно стопанство, София .

През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги - "Контракт Кюлев", която функционира и досега в областта на покупко-продажбите на имоти. След 1989 г. става един от учредителите на издателска къща "Еркюл" и организира издаването на вестниците "Куриер 5", "Марица" и "Струма", които излизат на книжния пазар в приличен тираж.
През 1989 г. основава "Турист банк", след което тя се преименува на "Туристспортбанк", а по-късно на "Търговска и спестовна банка". През 1994 г. напуска банката, която впоследствие фалира.

В края на 1993 г. като представител на ТСБанк Кюлев е сред основателите на "Конфедерацията на едрите индустриалци", нашумялото като "Г-13" обединение на т. нар. едър национален бизнес, съучредители на което са още шефът на "Мултигруп" Илия Павлов (показно разстрелян през 2003 г.), шефът на "Нове холдинг" Васил Божков, банкерът Валентин Моллов, шефът на "Трон" Красимир Стойчев, банкерите Георги Агафонов и Борислав Дионисиев и др. Кюлев е сред първите, които напускат "Г-13", която по-късно се разпада. (Години след това той определя този период като "грешка на растежа".) През септември 2001 г. обаче, когато бившите от Г-13 учредяват Бизнес-клуб "Възраждане", той оглавява новата формация за година, но впоследствие пръв я напуска.

През 1995 г. Кюлев напуска и ТСБанк малко преди институцията да фалира и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ).

През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската Тракиябанк и я преименува в Росексимбанк. Новооснованата банка се занимава главно с взаимоотношенията между България и Русия.
Председател на Надзорния съвет на "Росексимбанк".

Убеден е, че България трябва да направи всичко възможно, за да се върне на традиционните си пазари в Русия и ОНД. Така тя ще стане много по-атрактивна за Запада. Според него банкерът е символ на пестеливост, разум, сигурност. За най-голям български банкер смята Буров. Намира, че валутният борд има много положителни черти, но и отрицателни, между които и ограничаването на растежа и потреблението, което е големият проблем на България. Сам се определя като националист и мисли, че в скоро време българските производители и банкери ще се обединят за защита на националното производство и интереси.
В живота е привърженик на еволюционната теория, но за икономиката препоръчва радикални промени - рязка и пълна промяна на правилата, които да осигурят растеж.

На определен етап името му е свързано и с небезизвестния бизнесмен Майкъл Чорни. Две години след появата на Росексимбанк става ясно, че в нея сериозни инвестиции има Майкъл Чорни, а Кюлев е един от малкото бизнесмени, които открито са говорили за връзките си с изгонения през 2000 г. от България евреин от руски произход. През 1998 г. в Росексим като акционери са вписани притежаваният тогава от Чорни "Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт", ръководена от Владимир Грашнов и Тодор Батков. Самият Кюлев посочва, че Чорни и партньорите му са вкарали в банката около 15 млн. "Банката няма от какво да се притеснява около скандалите за мръсни пари. Правени са проверки и нищо нередно няма", казва Кюлев през 1999 г. По това време финансовата институция обслужва "Булгартабак", "Главболгарстой", БТК, НЕК, "Кремиковци", "Стомана", "Химко", ВМЗ-Сопот. "Периодът Чорни" за Кюлев приключва някъде през 2002 г., когато приватизира ДЗИ. Близки до банкера твърдят, че той се е разделил миролюбиво с изгонения от България Чорни, като му е изплатил вложенията в банката.

На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" АД - дружеството майка на "ДЗИ - Общо застраховане" АД. По тази процедура на  27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев "Контракт София" ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. Росексим банк се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ. През 2002 г. придобива мажоритарен дял от ДЗИ.

Туризмът е друга сфера, в която Емил Кюлев работи с успех. Първо приватизира бившата почивна станция на УБО "Ривиера", която превръща в елитен комплекс за международен туризъм. През 1999 г. чрез "Контракт" придобива Интерхотел "Сандански" за 3 млн. долара.
В района на Мелник изгражда собствен чифлик, където по думите му реализира в живота разказите на Йовков.

Кюлев подпомага фондацията "Ванга", а през 1996 г. е кръстен в църквата "Света Петка" в Рупите.

През 2004 г. се включва в последния мащабен проект - "Супер Боровец". Тогава е създаден консорциум между ДЗИ, "Главболгарстой", "Енергоимпекс" и община Самоков. В инициативния комитет влиза и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. По ирония на съдбата последният план на Илия Павлов, преди да бъде убит, също е свързан с развитието на Боровец.

В началото на 2003 г. Емил Кюлев е избран за икономист на 2002 година в седмото издание на националния конкурс "Мистър Икономика".
Оказва финансова подкрепа на Федерацията по плувни спортове, на която е президент.

През последните години е смятан за един от хората с най-голямо официално богатство у нас.

Владее немски, английски, френски и руски език.
Женен, с двама сина.
Обича Алеко Константинов, Никола Вапцаров и Йордан Йовков.
Девиз - "Бързай бавно!"

26 октомври 2005 - убит от засада на бул. "България" в София, като става поредната жертва на показен разстрел.