Иван Петров Хаджииванов - български офицер и адвокат, патриот, общественик и борец за освобождението на Добруджа.
Иван Петров Хаджииванов е роден на 12 юни 1883 г. в град Русе.
Негови родители са Петър Хаджииванов и Тонка Винарова - потомци на два достолепни български рода - този на Вълчан войвода по бащина линия и на Никола Станев-Шарапчията по майчина линия.
През 1906 г. завършва пълния курс на държавното практическо земеделско училище в Образцов чифлик , а след това и ШЗО. Записва се студент в Юридическия факултет на Софийския университет.
През Балканската война 1912-1913г. подпоручик Иван Хаджииванов прекъсва учението си и е назначен за командир на взвод в 15-та рота от 4-та дружина на славния 5-ти пехотен Дунавски полк. Участва в Междусъюзническата война, в която е ранен, като достига до командир на рота.
Тежко преживява Първата национална катастрофа през лятото на 1913г., довела до загубата на Южна Добруджа, заграбена от Румъния.
През 1914 г. Иван Хаджииванов се дипломира като юрист и се установява на адвокатска практика в Русе (до 1944 г.)
С включването на България в Първата световна война през 1915г., пак е мобилизиран като ротен командир, а след това става дружинен командир. За участието си в трите войни е награден с 3 ордена - кръст "За заслуга", кръст "За храброст" и орден за раняване I-ва степен.
След Първата световна война се включва в добруджанското движение. Той е председател на местната организация на Съюз "Добруджа" в Русе, създадена от добруджанските бежанци след Ньойския мирен договор от 1919 г. През лятото на 1923 г. Иван Хаджииванов е избран за член на Централния комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация, (ВДРО) и става негов председател. Целта на организацията е чрез въоръжени чети и дипоматически усилия да се запази българския характер на Добруджа и в удобен момент да се завърне отново в границите на България. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа е ликвидирано. Самия Иван Хаджииванов активно се противопоставя на комфракциите подкрепяни от Коминтерна да превземат отвътре ВДРО. От средата на 1925 г. той влиза в открит конфликт с лидерите на левицата в Добруджанското движение. Иван Хаджииванов последователно отстоява българската национална кауза и решително се противопоставя на коминтерновската постановка за създаване на добруджанска нация.
В периода 1924-1929 г. е два мандата общински съветник в гр. Русе от Демократическия сговор.
На 27 май 1928г. Иван Хаджииванов се жени за Недялка Рибарова. Баща на съпругата му е известният русенски търговец Иван Рибаров, а нейн чичо - генерал-лейтенант Никола Рибаров (1859-1927), който е командир на 3-та Балканска дивизия в Първата световна война (1915-1918).
През 1931г. сговорът губи парламентарните избори. Претърпял неуспех в желанието си да стане народен представител, Иван Хаджииванов се разочарова от политиката като форма на обществена изява.
До края на живота си той повече не се ангажира публично с определена политическа сила и не проявява стремеж към изборни партийни постове. Отдава се главно на семейството, на новородения си син и на своята мечта за ''Велика България''. Ограничените му изяви на общественото поприще са свързани предимно с добруджанското движение - легалното и нелегалното, и участието му в русенското дружество на Българската ловнострелческа организация ''Сокол''.
След преврата на 19 май 1934 г. ВДРО и другите клонове на българското освободително движение са поставени под строг полицейски контрол, а техните дейци подложени на преследване.
Като голям любител на спорта, през 1936 г. той присъства в Берлин на ХI летни олимпийски игри. На тази олимпиада България не спечелва спортно отличие, но пък Хаджииванов е свидетел на получаването на първото олимпийско признание за нашата страна - златен медал на ансамбъла за народни песни и танци ''Българска китка'' в съпътстващата културна програма.
Към началото на 1937 г. Иван Хаджииванов отново застава начело на русенското дружество ''Добруджа'' като негов председател. През 1938г. той става и председател на Ловното дружество в Русе.
След сключването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940г. той е в центъра на масовите тържества в Русе и в новоосвободените добруджански селища. Едновременно с това сезира централната власт с мнението на русенските добруджански дейци, че трябва да се използва благоприятната международна конюнктура за България в този момент, за да се постави въпроса и за Северна Добруджа.
Търси пътища към меродавните държавни органи заслужилите борци и близките на загиналите за освобождението на Добруджа да получат признание.
Превратът на 9 септември 1944 г. се оказва фатален за Иван Хаджииванов. С протокол от 24 декември 1945 г. Гражданското отделение на Русенския областен съд го обявява за "безследно изчезнал по време на смут около 30 септември 1944 г.", като предполагаемата му смърт се приема, че е настъпила на същата дата.
На 30 март 1945 г. Втори състав на Народния съд на Русенска област го осъжда на ''доживотен строг тъмничен затвор'' и да заплати на държавното съкровище 20 000 лв. Признат е за виновен в това, че като член на дружеството на запасните офицери ''непрекъснато е поощрявал към борба срещу комунизма и привържениците му и поощрявал властта към безмилостно преследване на партизаните и комунистите и към пълното им унищожаване''. Обвинението е много общо, без да е посочено нито едно негово конкретно действие спрямо определено лице или група от хора. Но ''изчезналият'' Иван Хаджииванов все пак не е осъден на смърт.
Репресиите не подминават и неговите близки и роднини за десетилетия, заклеймени от комунистите като "врагове на народа."
Съпругата му Недялка Рибарова-Хаджииванова е интернирана, а единственото им дете е спасено, благодарение на това, че е осиновено от своя вуйчо Михаил Силаги - син на известния възрожденец Георг Силаги.
Twitter
Facebook
