Мара Бунева е българска революционерка, родена в Тетово, Северозападна Македония. Завършва университета в София и се жени за български офицер. Започва да работи за ВМРО.

Името на Бунева се свързва с изпълнената от нея смъртна присъда на юриста на скопското Велико жупанство Велимир Прелич. Това е човекът, по чиято заповед през 1927 г. студенти от ВМРО са разследвани и жестоко изтезавани - стягане на главите, чупене на ръцете. Някои са били заравяни живи. След произнасянето на тежките присъди над студентите, на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар. После се самоубива.

На мястото на атентата на 13 януари 2002 година е поставена паметна плоча, която три дни по-късно е разрушена от вандали. На 13 януари 2003 година плочата е възобновена.

През 1928 година на 13 януари Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Бунева е участничка в македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи.

Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.

Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.

В периода 1941 г. - 2006 година паметната плоча на Мара Бунева е осквернявана или разрушавана над 10 пъти.

Тя е поставена през 1941 година на мястото, където Мара Бунева се самоубива, след като е простреляла смъртоносно управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич – един от виновниците за мъченията на обвинените в Скопския студентски процес. През 1944 година в края на септември паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, тогава секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите противници на българите в Македония.

На 13 януари 2002 година на мястото на атентата, извършен от Мара Бунева, отново е поставена паметна плоча, която три дни по-късно е залята с боя и разрушена от вандали и изхвърлена в река Вардар.

На 13 януари 2003 година плочата е възобновена. Още на следващия ден 14 януари 2003 година плочата е разрушена, македонски българи събират оцелелите парчетата от плочата и ги предават в Националния исторически музей.

На 13 януари 2005 (четвъртък) е поставена отново паметна плоча. През нощта на 16 януари (неделя) 2005 година плочата на Мара Бунева отново е счупена и открадната.

През 2006 година на 15 януари след панихидата в църквата “Свети Димитър” български политици, заедно с граждани на Скопие, други македонски градове и гости от българските крайгранични райони освещават за пореден път възстановената паметната плоча на лобното място на Мара Бунева край брега на Вардар в центъра на града и я освещават.