След толкова много информации и дезинформации, залели ни от медиите след фарсовия атентат срещу Ахмед Доган, опитвам се да отсея най-важното за самия мен и да го споделя с вас.

1. Атентатът позволи на ДПС да излезе от сянката на незначителна опозиционна партия и от информационното затъмнение, в което беше изпаднала. С един замах тя спечели вниманието на международната общественост и направи сериозна заявка отново да играе водеща роля в политическия живот на страната, при това, на едно качествено ново равнище.

2. ДПС показа на Европейската общност, на САЩ и на НАТО, че тя е силата, с която в бъдеще ще трябва да се съобразяват. Тя недвусмислено им показа, че бъдещето на страната ще зависи от нея и ако те искат да запазят някакво влияние в страната, ще трябва да удовлетворят претенциите й.

3. В близко бъдеще ДПС ще тръгне по пътя на „косовизацията”, ще поиска автономия и промяна в конституцията за приемането на турския като официален език. В началото на 90-те години на миналия век, след провала на политиката на комунистическата власт с преименуване на имената, все още не бяха налице условията ( вътрешни и международни), които да позволят издигането на подобни искания. Тогава те щяха да бъдат преждевременни.

4. Какво се промени? Преди всичко, поради престъпната политика на правителствата, осъществили прехода в страната от комунизъм към демокрация, българският народ беше подложен на геноцид. Стотици хиляди млади, способни и образовани българи бяха принудени да емигрират. Установи се трайна отрицателна раждаемост (броят на смъртните случаи надхвърля раждаемостта). Българското население се топи, а броят на турското и най-вече на ромското население нараства и скоро турци и роми ще образуват мнозинството в тази страна. Ромското население няма капацитета да участва активно в политическия, икономическия и социален живот на страната. То ще трябва да потърси своето представителство и ще го намери в лицето на ДПС.

5. ДПС ще изнудва Европейския съюз, заплашвайки го с присъединяване към Турция. Същевременно ще уверява Турция, че приема идеите на неоосманизма, но е по добре и за османската кауза да остава в Европейския съюз и в крайна сметка ще постъпи в зависимост от това, коя от тези две сили на континета ще надделее.

6. Още през 90-те години ДПС трябваше да бъде забранена като етническа партия и като пета колона на неоосманските претенции на Турция. Това не стана, защото българските политици се чувстваха гузни след „смяната на имената” и след безмозъчната политика на комунистите по етническите въпроси. Беше им отнета възможността да извършат нещо, което щеше да изглежда като продължение на комунистическата репресия. Така се пропиля възможността България да осъществи американския модел, където независимо от етноса и расата, всеки се чувства американец и защитава американските интереси.

Прословутото „запазване на етническия мер” всъщност беше етническото капсулиране на страната като основа за бъдещо решаване на етническия проблем в полза на турския етнос.

7. Този момент настъпи. ДПС поиска статут на стратегическо малцинство, тъй като то вече е такова. Стратегеческата цел на това малцинство е ясна. Ликвидирането на българската държава и на водещата досега роля на българите в културния, социалния и разбира си, в политическия живот на страната.

8. Вината за това развитие изцяло пада върху комунистическата партия и нейната приемничка – БСП. В продължение на 45 години комунистите правеха вкичко възможно, за да убият националната идентичност на българите. В началото те разделяха българите на тракийци, македонци, добружанци и т.н. Принуждаваха българи да се регистират като македонци и сега страдаме от изстъпленията на макединския национализъм, които комунистите поощриха навремето. Людмила Живокава се опита да възроди един елементарен национализъм, който копираше моделите на национал-социализма и търсеше етническия враг. Турското население беше започнало реално да се интегрира в българското общеаство. С насилствения опит да бъдат преименувани, турците бяха затворени в етноса си, настроени против българите и замечтаха за реванш.

9. Партийната номенклатура, реално спечелила от промените, не се интересуваще от съдбата на страната. Тя просто ограби каквото беше останало и го изнесе в чужбина. Овладяла всички ключови постове в управлението на страната, тя използа разрухата, която сама причини, за да възражда носталгията по социализма и да прехвърли собствените си престъпления на демокрацията.

10. Настъпва последната сцена от трагедията. Немощните изстрели от газовото пистолетче на набедения атентатор възвестиха началото на мощни трусове, които ще доведат до изчезването на българската народност. И вината не е в турците, а в комунистическите еничари, които прадаваха българските интереси на Москва, а утре ще ги продадат на ДПС.

11. Когато ковачът хване с клещите си парче желязо, от него могат да станат много неща – нож, вилица, ключ или нещо друго. Но ковачът продължава да чука и вече се вижда, че от парчето не може да стане нищо друго освен нож, например.

12. В началото на прехода ни имаще много вэзможности да направим нещо от нашата държава. Но вече се вижда, че ковачът е елиминирал останалите възможности и остава само една. Краят на българската държавност.

13. Последният да загаси лампата.

П.П. Това че европейската общност отпуща милион и половина за насърчаването на чалгата изглежда като дребно недоразумение. Но не е. Европейската общност се съобразява с новите реланости и с естетическите вкусове на етносите, които ще населяват страната ни.