Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 година. (На други места - 4 и 5 септември)

Той е син на Христо Йорданов - полиглот икономист и химик, който е завършил университета в Щутгарт в Германия и има  докторска степен от университета в Аахен. Специализирал е производството на вълна и коприна. Има публикации по тези въпроси. При връщането си в България, Христо работи в банковата система и в Министерството на икономиката и селското стопанство. Замогва се и става крупен собственик на земя, на въглищни и медни мини.

Дочка Цонева, майката на Асен, е дъщеря на богат производител на тютюн от Разград. Учи пиано и оперно пеене в Торино, Италия. Много начетена, с интереси към изискана кухня. Тя пише и публикува една от първите оригинални български готварски книги. Пише поезия и драми, които не публикува.

Асен има петима братя и сестри. Неговата сестра Милка Тотева става известна цигуларка в САЩ. А Асен има частни учители, преди да тръгне на училище.

Още като дете показва интереса си към авиацията, занимавайки се с направата на хвърчила, а като юноша посещава лекциите по физика в Софийския университет. През лятото на 1912 г. баща му го води в технически музеи и изложби в Италия, Швейцария и Франция. После го изпраща да учи в Гренобъл. Вместо да отиде в Гренобъл Асен използва познанството си с един от най-известните български летци лейтенант Симеон Петров, който го представя на Луи Блерио. Благодарение на това постъпва в неговото училище за пилоти в парижкото предградие "Етан".

През 1912 г. строи първата си летателна машина на основата на конструкции на братята Райт и Farman. Дълга 7 метра, широка 1.20 н, с площ от 14 м2 и тегло от 23 кг. Издига се над 10 метра и лети стотици метри.

По време на Балканската война Йорданов постъпва в аеропланното отделение край Свиленград и въпреки 16-годишната си възраст, през 1915 година успява да завърши първия български самолет "Експрес", от който са произведени 23 броя. Така 10 август 1915 г. може да се смята за датата, сложила началото на българската самолетна индустрия. Нейното развитие обаче е спряно по силата на Ньойския договор!

Сред завършване на гимназията, Асен завършва летателната школа в Божурище и е произведен в чин поручик. През Първата световна война участва в 84 въздушни акции, а заради проявената смелост е награден с орден за храброст. Повратна точка в неговия живот се оказва 1921 година, когато Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет за 100 дни, като побидителят ще получи награда от един милион щатски долара.

Асен Йорданов заедно с Александър Стоянов успяват да издействат от правителството на Александър Стамболийски нужната сума в размер на 6000 долара (такса за участие 2 500 долара). Двамата заминават за Америка, но състезанието така и не се провежда, заради липсата на други участници.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ. Първоначално изучава английски, англицизира името си - Assen "Jerry" Jordanoff и постъпва като чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, сетне става летец-изпитател. Междувременно учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. По няколко конкретни проекта работи с Томас Едисон.

Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като летящата крепост Боинг В-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите В-24 и В-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3. А под негово ръководство са създадени Douglas DC-3 и В-29.

Той има голяма заслуга в създаването на три основни самолета за Втората световна война - Р-40, Р-38, В-17. 

На руски, в СССР, са издадени две негови книги - «Ваши крылья» и «Полеты в облаках».

През 1941 година основава "Джорданов Авиейшън Къмпани".

Значението на научната дейност, която е развивал, се доказва от факта, че книгите му са продадени в над 750 000 екземпляра в САЩ и дълго време служат на хиляди млади пилоти и авиатори. Той става най-големият американски издател и редактор на специализирани военни учебници и наръчници за пилоти. Има десетки патенти в самолетостроенето и устройствата на летищата. Някои агрегати и процеси носят неговото име. Въздушната възглавница, телефонният секретар, диктофонът, разположението на пистите за излитане и кацане, добавки към горива на самолетите и пр. са свързани с негови патенти. Неговите идеи и патенти са използвани в световното самолетостроене. Той става легендарна личност и за него в САЩ се разказват анекдоти. 

Въпреки огромното признание, което получава в Америка и англицизираното си име, Йорданов до последно държи на табелката в дома му в САЩ да пише: “Асен Йорданов - български пилот авиатор”. Женен е три пъти.

Умира на 19 октомври 1967 г. Прахът му е разпръснат от негови приятели и ученици от самолет.

Обявен е за почетен гражданин на Ню Йорк. Неговият портрет е изложен в "Залата на славните" в Нюйорското летище "Ла Гуардия". В "Ер Спейс музеум" са изложени негови вещи и лични архиви. Заливът Jordanoff Bay в Davis Coast в Антарктида носи името му.  Нийл Армстронг казва за него: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация".