Животоописание на Иван Добрев Млеканов (1948-2002 г.)

Често четем книги, гледаме филми и слушаме различни истории за герои. Виждаме героите единствено когато ни ги покажат, забравяйки, че те са между нас, доверявайки се на нечие чуждо въображение, губим връзка със самите себе си. Нима ние нямаме свои герои, хора, будещи уважение с житейският си път? Обект на това животоописание е човек, дал живот, човек, борещ се за живот, човек, останал жив след смъртта си. Това е Иван Добрев Млеканов, баща на три деца, съпруг и герой от нашето време. Отдал живота си в борба за по-добър живот на близките си хора, търсещ човешкото в човека, той доказва, че волята за живот е все още жива. Нужно е да разберем, че съдбата не ни пита какво искаме или не искаме. Нужно ни е да разберем, че оцеляваме само ако сме силни и борещи се.

На 4 юни 1948 година в село Црънча, област Пазарджик се ражда Иван Добрев Млеканов. Той е четвъртата  рожба  в семейството на Добри Млеканов и Бояна Млеканова, като новороденото дете е кръстено на дядо си по майчина линия. Семейството е многолюдно, състоящо се от бащата, майката и четири деца - Стоянка, Ангел, Йордан и Иван. Типично за този край на България е отглеждането на тютюн, с което е заето цялото семейство, изкарвайки прехраната си, работещо от сутрин до здрач. Първоначално децата помагат на родителите си в селскостопанската дейност, като най-голямото от тях, Стоянка се грижи за най-малкия си брат Иван. Завършвайки основното си образование в селото, двамата по-големи братя изучават строителство в град Пазарджик, а не след дълго сестра им се омъжва в град Ракитово.

Малкият Иван първоначално постъпва в селското училище, където завършва основното си образование. Особено му се отдават предметите, изучаващи точните науки – физика, математика, география и др.  Не остава незабелязан и трудният му характер, като проявите му на инат често подтикват учителите да го наказват. След завършване на основното си образование смело заявява на баща си намерението си да постъпи в богословското училище в Черепиш. Предварително  знаейки за отношението на баща си, той се явява на изпитите и за учудване на родителите си е приет. Радвайки се на успеха, стяга куфара за предстоящото заминаване. Баща му обаче е на различно мнение. Взима куфара му и го запалва с думите - "Баща ти комунист, ти поп ще ставаш”, с което е окончателно спрян. Решено е да продължи образованието си в град Ракитово, където по това време сестра му гради дом, в който трябва да се включи, помагайки в строежа. Там завършва и средното си образование – овощарство, като същевременно издържа изпит за придобиване на правоспособност за работа с верижни трактори. В началото на 1967 година, деветнадесетгодишният  Иван пристига във Велинград, където започва да работи по изкопите на строящата се почивна станция. В свободното си време работи и по изграждането на къщата на по-големия си брат – Ангел. На 27 септември същата година се запознава с бъдещата си съпруга – Атанаска Топорчева. Интересен е моментът, в които Иван признава чувствата си пред младата девойка. Той проявява учудваща за селско момче оригиналност. Първоначално й казва, че е влюбен в едно момиче, което тя познава, тя учудено пита коя е щастливката. Изваждайки огледалце от джоба си, й казва да го погледне, като именно образът от огледалцето е образът на момичето, в което е влюбен.

С цигара в уста и добри приятели лесно се танцува туист.

Наред с приятните мигове и печеленето на първите си пари, се случва и един много неприятен епизод  от живота му. В един дъждовен ден, работейки в изкопен канал, е затрупан от насипа. Благодарение на бързата реакция на работещите на строежа, младежът е изваден и спасен, като се отървава без сериозни последствия. Не след дълго е извикан да отбие военната си служба в град Панагюрище. Забелязвайки организационни умения в него, военните го назначават за ръководител на бригада, като наред с организирането на работата изучава в тънкости строителния занаят. Получава награда за най-бързо и най-качествено работещ войник на проведеното състезание.

В разцвета на силите си - Иван Млеканов, 1981 г.

След като се уволнява, решава, че е настъпил моментът да създаде семейство. Оженва се за Атанаска  Димитрова  Топорчева и се установява в  родното място на съпругата си – Велинград. Не след дълго се случва първото щастливо събитие  в съвместния живот на младата двойка - ражда се първото им дете – Снежана. Раждането на дете, както и ежедневните разходи, наемът за квартирата натоварват семейния бюджет, при което е взето решение да се преместят в родното село на Иван. Така през 1972 година се случват нови две събития с щастлив завършек – ражда се второто дете – Боянка. Построена е и новата къща на разширеното семейство, като  макар и на доста млада възраст – Иван (23 г.) и Атанаска (21 г.), благодарение на трудолюбието си постигат набелязаните цели. След няколко години живот на село, отново е взето решение да се завърнат в градския живот. Този път установяването е окончателно, а изграждането на нов семеен дом се превръща в приоритет. На 32-годишна възраст, Иван  заедно с семейството си се настанява в новия си дом. През 1986 година се ражда и дълго чаканата мъжка рожба в семейството – Николай. Изграждайки дом и създавайки семейство, Иван Млеканов намира смисъл в живота си. Работохолизмът му не пречи на това да бъде добър баща, като цялото си свободно време прекарва в занимание с децата си.

Омъжва двете си дъщери в началото на годините на промяна. Това са и едни от най-щастливите му мигове в живота. Не след дълго животът му се преобръща на 180 градуса, като миговете на щастие и радост са заменени от безкрайни негативни ситуации, срещу които единствено волята му за живот го подтиква да се бори и да не се примирява с приумиците на съдбата. Претърпява две операции на язвата, като втората е особено тежка. В един момент лекарите в пазарджишката окръжна болница не дават никакви надежди за оцеляване, но преборвайки се, той опровергава лекарските думи. Възстановява се от тежките операции и не след дълго отново е на крак, радвайки семейството си и близките си хора. Не са изминали и няколко месеца от операциите, и той започва работа, силно мотивиран да осигури добър живот на семейството си. Радват го и внуците, родени от двете му дъщери - Ангел и Христо, както и единственото дете, останало в къщи – Николай, който се учи повече от успешно. Малкият Николай започва да играе футбол, любимия спорт на баща си, с което внася допълнително радост в къщи.

Радостта е кратка, съдбата отново обръща гръб на Иван - "от лошо на по–лошо”. Счупен прозорец разрязва ръката му, отново се налага операция и след дълга рехабилитация се възстановява, макар че ръката остава полуобездвижена. Така той отново започва да работи, въпреки многобройните си здравословни проблеми. Всичко изглежда добре, всичко лошо е отминало, но с новото хилядолетие настъпва и нова беда. През 2000 г. става нов инцидент, баща ми пада от строителното скеле и това води до нови операции. Изваден му е далакът, а за работа и дума не може да става според лекарите. Иска или не, няколко месеца стои в къщи, като единствено острата болка го кара да не работи. Жилав и инатлив по природа, не вземайки под внимание хорските думи, и най-вече тези на лекарите,  отново започва работа. Това не е просто борба с болката, а със самия живот, борба, от която победител няма, има само губещи. На втори ноември - Архангелова Задушница, св. Архангел Михаил, прибирайки душите на мъртвите, взема със себе си и тази на Иван Добрев Млеканов. В присъствието на жена си Атанаска, сина си Николай, дъщеря си Боянка и внук си Христо – Иван Млеканов си отива от този свят.