Стефка Йоргова

 Дора Стоянова е родена в края на 30-те години на ХХ в. в село Мирово, Старозагорски окръг в семейство на земеделци. Има по-малък брат. Началното си образование завършва в родното си село. Била е член на пионерската организация, отлична ученичка и председател на отрядния съвет. След завършване на основното си образование е приета в редиците на Комсомола. Впоследствие кандидатства в  Механотехникум Хасково. Приета е в специланост „Електрообзавеждане на  промишлени предприятия”. От 15-годишна живее сама на квартира и учи в  Хасково. По това време е член на ученическия комитет на Комсомола и знаменосец. Завършва с отличие  техникума. След завършване на техникума, кандидатства в Педагогическия  институт на Смолян със специалност български език, история и френски  език. Завършва първите  две години и напуска, поради финансови причини.

Веднага започва работа в ТЕЦ  „Марица – Изток 1” в Дирекция инвеститорски контрол като инвеститор на  обект по ел.-част. Там се запознава с бъдещия си съпруг. Мъжът се казва  Сашо. За него Дора казва, че е било любов от пръв поглед. Все още си  спомня многобройните забавни ситуации, в които двамата попадат, главно по  причина на ревността на Сашо. Като например, как веднъж я измъква за  ръката от тренировките на състава по народни танци, защото не иска Дора  да танцува с друг. На следващата година се омъжва за него и се мести в  къщата на родителите на съпруга си. След тежка бременност и раждане с  много усложнения, семейството се сдобива с дъщеря. Всички в дома  обожават малкото момиче и Дора признава, че тя от малка е глезена и  гледана като писано яйце. След раждането по здравословни  причини Дора не може да продължи да работи на обект и се прехвърля в  производствено-техническия отдел. Тя е благодарна на родителите на  съпруга си, по това време вече пенсионирани, които помагат изключително  много с отглеждането и възпитанието на малкото момиче, докато Дора и  съпругът й работят. Дора рабори по строителството на ТЕЦ „Марица – Изток  3” и разширението на ТЕЦ „Марица - Димитровград”. До този момент живее в  град Гълъбово, Старозагорско.

През 70-те години семейството се  мести да живее в град Пловдив. Сменя няколко квартири, порасналата вече  дъщеря – няколко училища. Дора започва работа в ТЕЦ „Пловдив” като  дежурен по контролно-измервателни прибори и автоматика. В ТЕЦ „Пловдив”  остава на работа до пенсионирането си.

През 80-те години най-после е  завършен заветният панелен апартамент и местенията в различни квартири  приключват. За съжаление съпругът на Дора получава инфаркт и остава  парализиран и прикован на легло няколко години. Дора и дъщеря й се  грижат за Сашо до кончината му. И до днес Дора казва, че никога не  забравя съпруга си и никога не е успяла да обикне отново друг. Няколко години след смъртта на  баща си, дъщерята се омъжва и със съпруга й живеят заедно с Дора, за да  не е сама. От своя страна, Дора помага в отглеждането на внуците си,  когато дъщеря й се връща на работа. Обича да домакинства, да плете и  бродира. Често излиза на дълги разходки със стари приятели и съседки.  Смята, че въпреки нещастията в живота й има повече хубави моменти и че  ще има още много, които да сподели с деца, внуци и правнуци.