Път: : Кой кой е : К

проф. Юлия Кръстева

проф. Юлия Кръстева
проф. Юлия Кръстева
Снимка: Таня Николова

Семиотик, семантик, психоаналитик, есеист и романист. Нареждана сред най-големите умове на XX век заедно с Ролан Барт, Клод Леви Строс и Умберто Еко.

 

Родена е в Сливен през 1941 г. Завършва френска филология в СУ.

През 1965 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и става член на литературно-философския кръг "Тел-кел". Занимава се с научна дейност. Последователно защитава с най-високо отличие докторат по семиология (1968), държавен докторат по литература на лингвистична тема (1973), като междувременно е избрана за генерален секретар на Международната асоциация по семиология.

 

 

 

 

Автор е и на редица литературни и публицистични произведения, в това число и романи. Сред тях са "Чужденци на самите себе си" (1988), "Самураите" (1990), "Старецът и вълците" (1991). След като през 1979 г. се насочва към психоанализата, сред най-известните ú книги са "Черно слънце ­ депресия и меланхолия", "Любовни истории", "Езикът ­ този непознат", "В началото бе любовта", "Новите болести на духа", трилогията "Женският гений".

През юли 2000 г. университетът в германския град Байройт є връчва званието "доктор хонорис кауза".

На 31 май 2002 г. е удостоена с титлата "Почетен доктор на СУ".

През декември 2004 г. в норвежкия град Берн става първата носителка на новоучредената международна награда в памет на Лудвиг Холберг, норвежко-датски писател, за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма. Доктор хонорис кауза е на Харвардския университет в САЩ.

 

През 2018 г. Комисията по досиетата огласява, че от 1971 г. Юлия Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност под псевдоним „Сабина“. В Туитър и на официалния си сайт Кръстева отрича да е била агент на ДС или на която и да е друга служба. Съобщението от Комисията по досиетата получава голям обществен отзвук.

 

* * *

Вижте още от архива на Омда: