Проф. Никола Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък.

Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски през 1961.

През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“.

Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995).

Лектор по български език и литература в Прага (Чехия) и Санкт Петербург (Русия), Залцбург (Австрия), Лондон и Кардиф (Великобритания), Киев, Пенсилвания.

Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби.

След 1961 г. публикува статии и студии в множество академични издания (български и чужди), както и в специализираната периодика. Участва в редица редакционни и съставителски колегии.

Автор е на редица изследвания върху проблеми на литературознанието: "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)" (1976; 2004), "Анализ на лирическата творба" (1985; 2003), "Нова книга за българския народ" (1991; 2003), "Сто и двадесет литературни години" (1992; 2002), "Цитиращият човек в художествената литература" (1992; 2002), "Името на розата и на тютюна" (1992; 2002), "Анализационни наблюдения" (1992; 2002), "Мнения и съмнения" (1999; 2000-2001), "На повратки в село - или към света?" (1999).

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Носител на Хердерова награда за литература (2000)  и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Починал на 23 септември 2019 г.