Желю беше пич в най-българския смисъл на думата

02.02.2015

Пенчо Ковачев

- Как и кога се запознахте с д-р Желев, проф. Драганов?

- Запознахме се през 1974 г., когато станах асистент в СУ. Бяхме част от известната "група на историците", лидирана от професорите Илчо Димитров, Николай Генчев и Милен Семков. Бе нещо като подвижна научна школа - всеки ден разходка в Парка на свободата (днес Борисовата градина - бел. ред.), където, убедени, че по кестените няма микрофони, си говорехме свободно по теми табу не само в историята.

- Какъв човек и млад учен беше той, преди да гръмне скандалът с критиката му на Лениновата теория за материята?

- Не го знам от онези му времена. Но още не спирам да се смея, когато си спомням реакцията на бачо Кольо (Генчев) всеки път, когато и Желю искаше да каже нещо "умно" - "Ти да мълчиш! Цял свят знае, че Ленин не е философ, а глупак, само ти се намери да го доказваш научно!" Но в "школата" нямаше злоба, а добронамерено (и възпитаващо) приятелско ехидство.

- Вие кога прочетохте книгата му "Фашизмът" и какви бяха първите впечатления за нея?

- Аз я знаех още като копие на ръкописа му. Откровено казано, от чисто научна гледна точка тя не е "върхът". Даже ние, специалистите по съвременна обща история, се бяхме наточили да я "размажем". Но още не спира да ме вълнува друго - всички знаеха, че Желю разнася ръкописа си "Тоталитарната държава".

Значи са знаели и онези, на които това им е била работата. Тогава защо я пусна не кое да е издателство, а това на ЦК на ДКМС? И защо почти веднага след това властите я инкриминираха? Дали това не беше умишлен техен ход, за да стоварят поредната си репресия срещу интелигенцията?

Проф. Семков например, може би най-добрият познавач на феномена фашизъм, беше нашарил вече публикуваното издание от началото до края.
Чест му прави, че след инкриминирането на книгата отказа да напише т.нар. разгромна рецензия. Последва и моят отказ. Та се намери някакъв платен партиен професор философ, който изпълни поръчката.

- Къде бяхте вие и къде д-р Желев на 10 ноември 1989 г.? Какви бяха първите ви коментари за свалянето на Живков от власт, когато се видяхте?

- Ох, когато за последно се видяхме с Желю на Ивановден тази година, подхванахме и тези спомени. Даже планирахме да ги запишем и издадем. Желю го научил на улицата и веднага дотърча в университета. Още си спомням ухилената му физиономия, когато по обяд от вратата на кабинета попита: "Вярно ли е, бе?" Но като видя вече отворения "Джони Уокър" - черен етикет, каза: "Значи е вярно." И хукна нанякъде. Привечер, естествено, се появи в "Яйцето" - ковачницата на революционни кадри,както скромно го наричахме.

Първите ни коментари? Ами буквално за дни Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР направо се бяха втурнали към демокрацията. И ние, наивните оптимисти, още по-наивно вярвахме, че ще ги последваме...

- В началото на прехода се озовахте в противникови лагери - вие в БКП/БСП, д-р Желев - лидер на СДС? Това как промени отношенията ви?

- Точна е формулировката на въпроса ви - в противникови, а не във вражески лагери. Само антидемокрацията ражда врагове, а не противници или просто политически опоненти. От тази гледна точка дори и тогава не станахме врагове.

- Канил ли ви е да преминете в СДС?

- Никога. Пък то тогава от мераклии как да се вредиш? От толкова маймуни клонът и без това беше пред счупване...

- Обиди ли ви се, когато написахте, че СДС означава Стани Да Седна? Имаше ли "ледников период" в приятелството ви?

- По-скоро се обиди, когато в "168 часа" публикувах прословутите седем условия на БСП, за да го подкрепим за президент. И тогава наистина имаше "ледников период" в отношенията ни.

- Как се държеше той при преговорите с контактната група на БСП, в която и вие участвате?

- Аз бях в "задкулисието", както сега е модерно да се казва. Но Желю си е рогач в най-добрия смисъл на тази дума. Както и да се опитвахме да му извиваме ръцете, каквито и финтове да прилагахме, все - улучвахме гредата, казано на футболен език. И ако някой все пак прочете внимателно стенограмите от Кръглата маса, ще се убеди, че май синият "Левски" би "червения" ЦСКА.

- Как продължиха връзките ви, след като той стана президент? Търсил ли ви е за някакъв съвет или експертно мнение?

- От една страна, аз не спрях да съм един от най-острите му критици, най-вече на страниците на "24 часа". Поради което жена му Марушка (и на нея светла й памет) искрено (и с основание) ме ненавиждаше. А тя му беше основният медиен съветник. Между другото, пак "24 часа" ни сдобри с нея. За 70-годишния юбилей на Желю вестникът публикува моя статия, след която Марушка рече: "Простено ти е всичко..."

От друга страна, обаче ние с Желю имахме една съществена допирна точка - България в НАТО като първа крачка към България в ЕС, и по линия на Атлантическия клуб постоянно обменяхме и съвети и "експертни мнения", както ги дефинирате вие. Та от тази гледна точка Желю си беше наистина демократ - може политически да сме различни, но когато най-отгоре стоят интересите на страната, той просто забравяше различията и търсеше единството.

- Защо СДС, който той създаде, се обърна срещу него, и дори устроиха аутодафе с книгите му?

- Получи се огромно разминаване между неговите разбирания "Що е туй демокрация и има ли тя почва у нас?" и алчността на "сините болшевики". Той никога не си е представял СДС като сбор от такива, а като наистина политическа реализация на идеята за демокрация. И когато между нея и алчността се получи сблъсък, те безскрупулно (и грозно) го отсвириха.

- В сайта на "24 часа" някои хейтъри обвиняват д-р Желев, че предал България на "мафията ДПС". Кажете, моля ви, истината за създаването на ДПС и отношенията между д-р Желев и Доган.

- Като "природен" демократ, още повече произлязъл от един от т. нар. смесени региони, той се чувстваше и морално задължен да подкрепи основателните искания на българите мюсюлмани за права и свободи. И го стори. И не беше никакъв "турчин с фес", както го нарече през 1991 г. един от конкурентите му за президентския пост.

Друг е въпросът, че после май се случи онова от българската мъдрост "пораснаше пилце, поебаше квачку". Но тъй като Желю си отиде и с тази лична болка, се спирам да коментирам.

- Кога започнаха редовните ви срещи с Желю Желев след като той напусна "Дондуков" 2?

- Вдъхновител и организатор на тези срещи беше Ванката Евлогиев - друг негов и мой приятел. Хейтърите не пропуснаха още в деня на смъртта на Желю да протръбят, че били "на чашка". Вероятно ще се посинят да го правят и под това интервю. Да, не крия, имаше и "чашки".

Но по-важното е, че всеки понеделник от 1998 до 2014 г. ставаха срещи на един "дискусионен клуб", в който се разискваха прелюбопитни въпроси. Много често с участието и на хора, които са и с наднационални интелектуални размери. Ще спомена само Йон Илиеску, Адам Михник, Евгений Евтушенко...

- Знам, че групата ви - Желю, вие, Митко Луджев и др., всяка седмица се събирахте в ресторанта на Иван Евлогиев. Промени ли се д-р Желев след смъртта на Мария. От какво се оплакваше ?

- Това са два отделни въпроса. Към първия - за "групата" ни, ще добавя и Ренета Инджова. Ако някой смята, че само сме "яле, пиле и прегръщале", жестоко греши. Имаше и люти спорове по политически, икономически, международни и т.н. проблеми. Но накрая всички изчаквахме какво ще отсъди "мъдрото" Желю (той беше и най-възрастен). Съгласен или не с "присъдата" му - приемаш я. Дори и защото това е "авторитарната демокрация", както мърморех аз, обикновено останал в малцинство като "ляв" сред "десни"...

По втория въпрос - след трагедията с Данка Желю имаше четири любими неща - Марушка, Станка и двете внучки. Кончината на Марушка сякаш му отряза единия от четирите крака, на които се крепеше. И пак спирам с коментара си.

- С какво най-вече трябва да запомним политика и държавника Желю Желев?

- Желю беше пич в най-българския смисъл на това понятие. И преди, и след 1989 г. И за мен, а, убеден съм, и за другите му приятели ще си остане такъв и след 30 януари 2015 г., когато ни напусна.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4572279