(Светът в четири точки, България в седем и моята особа в една)

1. Кризата ни удари не само поради неизбежната цикличност в развитието на икономиката, а видимо беше стартирана и усилена от безконтролните игри на едрия финансов капитал. Богатите стават по-богати, бедните по-бедни. Затвърдиха се съмненията в жизнеспособността на днешния капитализъм. Капитализмът се нуждае от реформиране.

2. Навсякъде има проблеми с пенсионната система, здравеопазването и образованието. Застаряването на населението в богатите страни е само предвестник на демографските проблеми пред Света – в средата на ХХІ напрежението, породено от демографските пропорции: възръстови и полови, ще добие непредвидими развития в Европа, Русия, Китай, Индия, Африка… Няма да има незасегната страна.

3. Навсякъде по Света значителни общности – национални, етнически, етнографски, не се приспособяват към съвременното общество. Издържат се с извънпазарни дейности, водят паразитен начин на живот, подчиняват се на несвързани с държавата закони и йерархии, споделят ценности, които са разрушителни за легитимния социален ред. Вътрешнодържавните разпри могат да стигнат до граждански войни и разпад на държави. Границата между самобитност и нецивилизованост е проблемна, което ще се задълбочава и ще проблематизира основните принципи на съвременната цивилизация. Възможно е разбирането за легитимното насилие да се партизира до невиждан размер. (Това е различно от колизията между т. нар. плосък свят и интституциите!)

4. Проявата на анархистите в последните седмици, прибавена към ислямистите-терористи, подсказва, че проблемът за тероризма, както и драстичните изрази на индивидуален бунт срещу обществото и масовите девиации – корупция, сива икономика, злоупотреба с власт и богатство, ще засилват значението на държавата, което ще доведе до преосмисляне на политиката. Към засилване ролята на държавата ще подтикват и геополитическите сблъсъци на световни и регионални сили, които няма „да питат какво мислят политолозите”. Оттук в политиката нова роля ще добият – историята, националната идентичност, религията, управлението, промяната, властването, езикът.

*    *    *

5.  Правителството на ББ е най-атрактивното от последните двайсет години. На тези, които се възмущават, препоръчвам само да прелистят вестниците от времето на предишните правителства – като почнете от ликвидационните съвети при Филип и свършите със заменките при Тройната ламя.  И след като си припомнят това, питам: сюжетът с холивудски измерения на Калина ли е по-опасен за България, или отказът на поредица правителства изобщо да се занимават с въпроса за незаконното строителство. Кое  предпочитате  като „зрелище“: разстрела на Илия Павлов или ареста на Николай Цонев? Къщата на Бисеров или апартаментите на Цветанов?.. Поетата от Б.Б. политика на „слагане на край“ и „създаване на ред“, макар и съпроводена със смешна некомпетентност и нерешителност,  или ще продължи в следващите правителства, или България ще изпадне в ситуацията на особено членство в ЕС, което ще назова – „изолираното блато“.

6. Бавят се реформите, на първо място – административната,  и няма национална визия за развитието на България. Ценностният дефицит във функционирането и кадровата политика на институциите  е традиционен, но при новите условия това застрашава съществуването на държавата в по-висока степен, отколкото войните от ХХ век.

Всяка от политическите сили, представени в Парламента, може да бъде определена с епитетите: жалка, незначителна, корумпирана, износена, некомпетентна. Партиите са без идеология, а партийното е смазало държавното.

7. Продължава съществуването на непартийни, неосветени структури, които оказват влияние върху политическия живот. Тайната власт не е охтопод, а е стадо охтоподи без пастир. Това, съпроводено с хаотичната и безнравствена официална политика, дава букет от резултати: апатия, бягство, желание за бунт. Трите кита, върху които се крепи държавата, са азови усещания за установения социален ред: че той е нормален, справедлив и с ясна, желана перспектива.  Трите кита са тежко болни.

8. Все още връзката с властта е основен фактор за доходите на лицата и успехите на бизнеса. Нормалният пазар е неразвит – сив сектор, контрабанда, картели, монополи, силови групировки, държавни намеси, лошо правосъдие, битова престъпност, мафия… Корупцията не секва. В европейските проекти продължава непрозрачността под нови форми. Играта с формулировките за право на участие в конкурс става основен център на злоупотреба с фондовете.

Бюджетът на държавата, неговата структура и контрол на изпълнението, никога не са ставали обект на обществена дискусия и не са напускали затворения кръг на лично заинтересовани специалисти.

Можем да очакваме, че второто десетилетие  ще бъде свързано с видимо икономизиране на масовото мислене и гражданския натиск по въпросите, свързани с икономическите дейности.

9. Разкриването на досиетата продължава. Както каза един приятел, „мислех, че на всичко съм претръпнал“, но излизането на някои имена направо е смразяващо. Ако не знаехме как навремето се ласкаеха дори от незначителното внимание на Онази власт, как се пуеха и надуваха фанфари, а сетне с пяна на уста се нахвърлиха върху нея, за да ни обясняват днес, че те никого не са клеветили и случайно е попаднало името им сред доносниците на ДС, бихме рекли „карай да върви“. Но те невинните, след промените по странен начин масово заеха възлови места сред политическите демократични сили, медиите и в think tanks структурите. Тепърва има да се осмисля този факт и резултатите ще бъдат значими поне в моралната сфера, ако имаме смелост и сила да преосмислим своя живот – неговото всекидневие, празници и екстази.

Второто десетилетие ще бъде десетилетие на катарзиса, ако не го направим – гинем като народ.

10. Продължава обедняването на населението. Законите и социалните практики не са развити в защита на частната собственост, личната неприкосновеност, достойнството и честта на индивида. Дребната собственост е мачкана отвън и отвътре. С еднаква лекота и безнаказаност могат да ограбят човека, да го набият, арестуват, наклеветят…

Най-сетне битката с бедността ще стане по-важна от „привличането на чужди инвестиции“.

11. Онова, което реално може да съдейства за по-бързото европеизиране на страната, е: самите ние да се променим; да европеизираме формите си на сътрудничество в решаването на общи въпроси; поощряване на независимите медии и журналисти; лустрация; езиково обучение от детската градина; поощряване в обучението (предимно магистърска и докторска степен) в големи западни университети…

Второто десетилетие ще бъде десетилетие на новия политически език.

*    *    *

12. Признавам,  че  за поредна година получих серия доказателства, че не съм съвършен. Упорито се старая да се примиря с този факт, но през последната година забелязах, че все по-често ми е безразлично. Ето защо през следващите десетина двайсетилетия може да се очаква, че ще се боря с безразличието.