Днес 7 декември 2011 г. се навършиха 22 години от създаването на СДС. Учредяването стана в Института по социология при БАН, който беше закрит миналата година. (Зная – закри го не правителството, а група активни „социолози”, които се скриха зад искането да се реформира БАН и решиха да се отърват от тази неприятна структура…)

Става дума за Първото СДС.

То се ангажира с програмен документ със следните цели:

„ – Равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона: частна, кооперативна, държавна.

- Ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите.

- Проект на нова демократична конституция на страната.

- Привеждане на националното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по хелзинкския процес.

- Деполитизация на армията и милицията.

- Провеждане на демократични избори за ново Народно събрание.

- Реабилитация на всички незаконно репресирани през периода на тоталитарната власт.

- Пълна автономия на висшите учебни заведения и реално участие на студентите в тяхното управление.

- Премахване на идеологическия монопол в образователната система.

- Самоуправление на научноизследователските институти и художественотворческите обединения.

- Правна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата.

- Пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.

- Конституционна гаранция за равноправие между атеисти и религиозновярващи и нов демократичен закон за вероизповаданинята.

- Законово регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване на независимостта на вероизповеданията от държавата.

- Закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на външните работи.

- Развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда.

- Нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека.”

Първото СДС приключи своя живот през лятото на 1991 година. От дистанцията на времето се вижда, че с незначителна езикова редакция „онова” СДС е постигнало целите си.  След това дойдоха „други” седесета, одесета, десебета, онесета, бесепета, депесета, резесета, ендесевета и пр. е-та. Всяко със своите отговорни лица.

Те са обещавали и поемали ангажименти… Но не от името на „първото” СДС.

Искам да кажа простичко нещо: политическите дейци са отговорни за ангажиментите, които ТЕ поемат, а не за ангажиментите и изпълненията на други. Всеки с отговорностите си!