Познавате ли го…

Лично от Найо Тицин

 
 
    http://www.sedembg.com/page21.htm 
  
   
Специално за читателите на “Седем” журналистът Найо Тицин любезно предостави авторския си текст от книгата с интервюта и речи на лидера на ДСБ “Иван Костов – Отговори”, чийто съставител е. В предговора към нейните 880 страници  ще прочетете и коментарите на журналистите Николай Бареков, Георги Коритаров, Ива Николова, Величко Конакчиев, Петя Владимирова, Иван Бедров, Анна Цолова и други.

Първият ми ясен спомен за Иван Костов е от вечерта след изборите през декември 1994 г. Тогава всяка от големите партии беше наела самостоятелна зала за пресконференции в НДК. Мисля, че СДС беше в 7-ма зала. И докато течеше някаква пауза, видях, че Иван Костов се е уединил в най-далечния ъгъл на залата с тогавашния лидер Филип Димитров. Помня какво си помислих – „ Дано Костов поеме СДС”. Половин час по-късно на пресконференцията Ива Петрони попита Филип Димитров ще си подаде ли оставката от лидерския пост заради катастрофалното представяне на СДС. Последваха много думи без ясен отговор. Отговорът дойде няколко дена по-късно – Иван Костов стана председател на СДС.

Вторият ми спомен, свързан с Иван Костов, е от няколко дни по-късно. Наложи се два дена поред да взимам кратки негови коментари за новините на БНТ. За какво бяха коментарите не помня, но помня, че на втория ден, когато отидох да го снимам в кабинета му, Иван Костов ми каза: „Гледай днес да ме изкараш по-хубав, защото снощи жена ми хич не ме хареса”. И така разбрах, че Иван Костов наистина се интересува от мнението на жена си.

Третият ми ясен спомен е от 1995 или 1996 г. Беше отново бурен период за СДС, когато т. н. „кинжали” мътеха водата. Иван Костов беше в гримьорната на „Панорама” и чакаше да влезе в студио. Като репортер, отразяващ СДС, исках да споделя с него моите наблюдения. Казах му: „Пазете се от Филип Димитров. Мисля, че работи срещу вас. Той не ви обича, той ви завижда”. А Костов ми отговори в типичен за него стил: „Не ми говори глупости! С Филип сме приятели. Ти не знаеш колко сме близки с него. Той не може да ми завижда”. Така разбрах, че Иван Костов не разбира от хора, предоверява се и е доста наивен в отношенията си с тях.

Дълги години с Иван Костов не можех да намеря общ език. Бяхме като две различни зъбчати колела, които все не пасват. Това не ме озлоби срещу него, както много други хора. Напротив, амбицира ме да го опозная по-добре и това стана в процеса на съвместната ни работа. В ежедневието той е подреден и концентриран, взискателен и критичен, организиран до невъзможност. Неочаквано симпатичен и още по-неочаквано стеснителен.

През годините ми на работа с него сме спорели и сме се карали често. Спорът с Иван Костов представлява определено усилие, защото изисква добра подготовка и железни аргументи. Днес мога да кажа със сигурност, че силата на аргументите пред него има абсолютна власт. Лесно се печели доверието на Иван Костов, но е трудно да се задържи. Според мен митът за „Командира” е създаден именно от онези хора, които изгубиха доверието му.

В тези години видях на живо какво означава терминът „политическо животно”, което преследва своята цел и не прощава никоя грешка на своя опонент. Безспорно Иван Костов е труден противник, защото е умен и нестандартен, логичен и аргументиран, аналитичен и методичен.

Когато започнах да се занимавам с неговия медиен образ, се изправих както срещу организираната кампания срещу него, така и срещу множеството свободни въпроси на хората „Защо не направи това или онова?”, „Как допусна едно или друго?”, и т. н., и т. н. Тогава си дадох сметка, че тези именно въпроси са най-силното признание за неговите качества като политик. „След като успя да възстанови България и я вдигна на крака, как така не можа да се справи с многото по-маловажни проблеми?” Тези упреци са част от непроизнесеното признание за неговия успех. Днес никой не пита защо Жан Виденов или Симеон Сакскобургготски не са направили това или онова. На фона на слабите им управления всяка претенция би била нелепа. За общественото съзнание е ясно, че от слабите политици не може да се очаква много. Затова и няма изисквания към тях. Но към големите политици, които могат да се справят с големите обществени въпроси и очакванията са много по-големи.

Досегашната политическа кариера на Иван Костов най-общо се разделя на три периода:

Първи: предуправленски – периодът, в който икономистът стана политик.

Втори: управленски – периодът, в който политикът се доказа като държавник.

Трети: поступравленски – периодът, в който икономистът, политикът и държавникът не се уплаши да е просто човек и да започне отначало.

Настоящият сборникът визира третия период. В думите и делата се крие истината. Това е факт, от който не трябва да се плаши никой, колкото и предубеден да бъде той. В тези 800 страници читателят сам може да открие истината за Иван Костов, да се запознае с неговата система от ценности като икономист, политик, държавник и човек.

Огромният брой въпроси около личността на Иван Костов в поступравленския му период идва от няколко обективни факта. Първо, успехът му като министър-председател. Второ, неотговорените въпроси по време на неговия мандат. Трето, двегодишното му мълчание след това. Четвърто, уникалната по мащабите си клеветническа кампания срещу него. Пето, огромната омраза и злост на неговите врагове, която успя да достигне до една част от хората. Шесто, безкористната обич и доверие на неговите съмишленици и привърженици.

Един от основните проблеми, с които бившият премиер се сблъсква в последните 4-5 години, е, че трябва непрекъснато да отговаря на въпроси, на които не е дал отговор по време на управлението си. Именно затова нарекох този сборник – „Иван Костов – Отговори”.

Не очаквам предубедените срещу Иван Костов, прочитайки този сборник, изведнъж да му повярват. В едно обаче съм убеден, че политици като него не могат да бъдат отминати без обективното признание и оценка за тяхното управление. Този сборник е един от ключовете към тази оценка. Аз, като българин, се питам какво щеше да бъде България днес, ако през 1997 година Иван Костов не беше дошъл на власт? Моята оценка като журналист и гражданин за Иван Костов е, че той издигна от руините на посткомунизма днешната съвременна България, откъсна я от руската орбита, изгради визия за бъдещето й, успя да наложи тази визия дори на своите опонентите и сложи началото на новия път на България към цивилизования свят.

Както у нас, така и в другите страни, рядко се появяват такива ярки политически лидери. Те са тези, които оставят трайна следа в историята на страната си. В световен мащаб през ХХ век такива фигури са Рузвелт, Аденауер, Тачър, Рейгън, Кол… Техните продължителни реформаторски мандати са резултат на обществен разум и инстинкт за национално самосъхранение. Нашият самосъхранителен инстинкт се оказа обаче по-слаб и прати Иван Костов в опозиция. Истински проблем за България е, че разполага с един държавник реформатор, който не можа да завърши започнатите от него реформи.

Всичко казано дотук, определя Иван Костов като политик, към когото не можеш да бъдеш безразличен. Това е неговата съдба. За себе си, през последните 3-4 години, открих нещо, което май се забравя. Това, че той е човек. И той има чувства, и той се изморява, и той боледува, и той греши. Аз лично не знам как се понася от един човек такъв огромен сблъсък на емоции, очаквания, претенции, хули, славословене и т. н. Мисля си, че само много стабилна и стъпила здраво на земята личност може да надживее всичко това и да се съхрани. Това, което е Иван Костов като човек и политик, е изграждано търпеливо и методично. В неговото развитие няма скокове, има ежедневно катерене със собствени сили. То продължава и днес.