Писмото:*

До г-н Павел Журавлев

Ръководител на Представителството на

Россотрудничество на България,

Директор на Руския Културно-

Информационен Център в София

Уважаеми госпожи и господа!

Дълбоко съм трогнат от номинирането ми за награждаване във връзка със сътрудничеството между Руската Федерация и Република България, особено в областта на духовното сближаване на народите ни!

В живота ми няколко пъти ми се е случвало да не приемам или да се отказвам от национални или международни награди. Но в конкретния случай за мен е въпрос на чест, че изобщо сте обсъждали името ми. Защото в духовното си битие съм школуван в мисловното пространство на Западно-европейската философия, но съм закърмен с екзистенциалната темпоралност на Руската класическа литература. И съм убеден, че който не разбира Широката Руска Душа, не схваща и смисъла на Голямата Руска Земя.

Тъкмо затова може би Русия няма „граници”. Тя винаги е била в друго измерение.

Именно затова, в актуалното ни политическо време Русия се възражда не само като геополитически Баланс, но и като Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб.

С чест и почитание:

А. Доган (подпис)