придобито от престъпна или друга незаконна дейност
Проект. Влиза в МС до ваканцията.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) Обогатяването с имущество, придобито от престъпна дейност, се доказва на основата на финансов анализ на източниците на придобиване на имуществото.
Чл. 2. (1) Целта на този закон е да защити интересите на обществото чрез отслабване на икономическата основа на престъпността и предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на икономическа изгода от престъпна или друга незаконна дейност.
(2) Придобиването на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност, представлява неоснователно обогатяване за сметка на обществото, поради което собствеността върху такова имущество подлежи на връщане на държавата.
(3) В производствата по този закон се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и постигането на пропорционалност между целта на закона и прилаганите мерки.
Глава втора
ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА Имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност
Чл. 3. (1) Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, наричана по-нататък „комисията”, е специализиран постоянно действащ държавен орган, който по реда и при условията на този закон, извършва проверка и установяване на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София и първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация.
(4) Териториални звена на комисията са териториалните дирекции, които се ръководят от директори.
Чл. 4. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование, което се назначава от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от Президента на Републиката.
(3) Мандатът на комисията е 5 години. Член на комисията има право на два последователни мандата.
(4) Мандатът на комисията започва да тече от момента на попълването на състава й.
(5) Държавните органи по ал. 2 избират, съответно назначават новите членове на комисията не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на комисията.
Чл. 5. (1) Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. има висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност;
3. не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност
5. има достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „Строго секретно”.
(2) В едномесечен срок от избирането или назначаването им членовете на комисията предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „Строго секретно”.
(3) Член на комисията не може да:
1. упражнява търговска дейност или да е неограничено отговорен съдружник или управител, или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;
2. получава възнаграждение за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.
(4) Несъвместимостта по ал. 3 следва да бъде отстранена в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването.
Чл. 6. (1) Правоотношението на член на комисията се прекратява предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер;
5. несъвместимост по чл. 5, ал. 3, ако не е била отстранена в едномесечен срок от възникването й;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
8. при отказ да се издаде разрешение или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „Строго секретно”.
(2) Комисията уведомява съответния орган при настъпване на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Предсрочното освобождаване се извършва по реда за назначаването или избора на член на комисията от съответната квота.
(4) При предсрочно освобождаване на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота не по-късно от един месец от освобождаването, който довършва мандата.
Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят получава основното месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя.
(3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
Чл. 8. (1) Комисията приема решения за:
1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито или получено като облага от престъпна или друга незаконна дейност;
2. удължаване на срока на проверката по чл. 26;
3. прекратяване на производството за установяване имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност;
4. внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки;
5. предявяване на искове за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност;
6. сключване на спогодба по чл. 96;
7. назначаване и освобождаване на директорите на териториалните дирекции;
8. назначаване и освобождаване на инспекторите по предложение на директорите на териториалните дирекции;
9. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които са установени, както и направените правни изводи.
(3) За заседанията на комисията се води протокол.
Чл. 9. Председателят на комисията:
1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон.
Чл. 10. (1) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции.
(2) За директори и инспектори в териториалните дирекции се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 5.
Чл. 11. (1) Контролът върху дейността на комисията се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.
Чл. 12. (1) Комисията ежегодно, до 31 май, представя на Народното събрание доклад за дейността си.
(2) Докладът се предоставя и на Президента, и на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията в Интернет.
Чл. 13. Членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията на комисията не могат да членуват в политическа партия или организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
Чл. 14. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията при или по повод изпълнението на служебните им задължения, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията подписват декларация, че няма да разгласяват фактите и сведенията по ал. 1 както по време на заемане на длъжността, така и след освобождаването й.
(3) Членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод.
Чл. 15. Членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията на комисията не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им функции и правомощия по закон освен ако са извършили умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 16. Членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията на комисията се застраховат със застраховки „Живот” и „Злополука” за сметка на републиканския бюджет.
Чл. 17. (1) Стажът на членовете на комисията и на органите по чл. 10, ал. 1, както и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и правоспособност, се зачита за стаж по специалността.
(2) Стажът на членовете на комисията и на органите по чл. 10, ал. 1, както и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността.
Чл. 18. (1) Служебно оръжие могат да носят служители на комисията, определени със заповед на председателя на комисията, които имат достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „Строго секретно”.
(2) Носенето на служебно оръжие се осъществява при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Чл. 19. (1) Комисията приема правилник, с който се уреждат организацията и дейността й, както и организацията и дейността на нейната администрация.
(2) Правилникът се обнародва в „Държавен вестник”.
Глава трета
УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО
ОТ ПРЕСТЪПНА ИЛИ ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ
Чл. 20. (1) Производството пред комисията по този закон се образува за установяване на произхода на имущество, за което има съмнение, че е придобито или получено като облага от престъпна или друга незаконна дейност.
(2) В производството се извършва проверка на източниците на придобиване на имуществото и се предприемат мерки за обезпечение на бъдещи искове за отнемане на имуществото, ако се установи, че имуществото е придобито от престъпна дейност, чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност.
Чл. 21. (1) Комисията образува производство за установяване на произхода на имуществото на лице, привлечено като обвиняем за престъпление, което е от естество да създава облаги, по някой от следните текстове от Наказателния кодекс:
чл. 108а и чл. 109;
чл. 110;
чл. 116, ал. 1, т. 7 и 10;
чл. 142 и 142а;
чл. 155, 156 и 159;
чл. 159а – 159г;
чл. 194, чл. 195, ал.1 – 3, чл. 196 и 196а;
чл.198 -200;
чл. 201 – 203;
10. чл. 209 – 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а и 213;
11. чл. 213а – 214;
12. чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217;
13. чл. 220, чл. 225в, чл. 227в, чл. 227г и чл. 227е;
14. чл. 233, 234, 234а, 234б и чл.235;
15. чл. 242 – 242а;
16. чл. 243 – 246 и чл. 249 – 252;
17. чл. 253, чл. 253а, ал. 1 и 2 и чл. 254б;
18. чл. 255 – 256, чл. 259 и чл. 260;
19. чл. 278, 278б и чл.280;
20. чл. 282, 283 и чл. 283а;
21. чл. 301 – 306;
22. чл. 308, ал. 2, 3 и 5 и чл. 310;
23. чл. 319а, ал. 2 – 5, чл. 319б, ал. 3 и чл. 319д, ал. 2;
24. чл. 321, чл. 321а и чл. 327, ал. 1 – 3;
25. чл. 337, 339, чл. 346, ал. 2, т. 4 , ал. 3, ал. 5 и ал. 6 и чл. 349а, ал. 2;
26. чл. 354а, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 5.
(2) Комисията образува производство за установяване на произхода на имуществото на лице, срещу което не е било образувано наказателно производство за престъпление по ал. 1 или образуваното е било прекратено, тъй като:
е последвала амнистия;
е изтекла предвидената в закона давност;
деецът е починал;
деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
(3) Комисията образува производство и в случаите, когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. лицето е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.
Чл. 22. (1) Комисията образува производство за установяване на произхода на имуществото на лице, за което съществуват достатъчно данни, че притежава или е получило имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна дейност на друго лице, независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя.
(2) Комисията образува производство за установяване на произхода на имуществото на юридическо лице, когато съществуват достатъчно данни, че то притежава, контролира или е получило имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна дейност на друго лице, независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя.
Чл. 23. (1) Производството по този закон се провежда и в случаите, когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл. 21, ал. 1.
(2) Производството по този закон се провежда и когато е установено имущество, придобито от престъпна дейност или имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
Чл. 24. Комисията образува производство за установяване на произхода на конкретно имущество, за което има данни, че е получено като облага чрез или във връзка с незаконна дейност, ако облагата е на стойност над 60 000 лева и не подлежи на отнемане или не може да бъде отнета по друг ред, тъй като не са изпълнени специални изисквания, установени със закон.
Чл. 25. (1) Производството в случаите по чл. 21 се образува въз основа на уведомление на органите на досъдебното производство.
(2) Уведомлението съдържа информация за:
1. лицето, по отношение на което е налице съответното основание по чл. 21;
2. престъплението, което е извършено;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Министерството на правосъдието уведомява комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, сходни на тези по чл. 21, ал. 1.
(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват комисията при трансфер на наказателно производство.
(5) В случаите по чл. 22 производството се образува въз основа на уведомления от органите на съдебната власт, съобщения от държавни и общински органи, организации и граждани, които съдържат данни за имущество, придобито от престъпна дейност, или по инициатива на комисията, когато разполага с необходимата информация.
(6) Производството по чл. 24 се образува въз основа на информация, която се събира:
1. при разкриването на административно нарушение от органа, компетентен да го установи;
2. от официални документи, съставени от държавни или общински органи;
3. от актове на органите на съдебната власт, с които се прекратява наказателно производство и преписката се изпраща на административен орган, тъй като деянието не съставлява престъпление;
4. от актове, съставени при проверка или ревизия.
(7) Когато източниците на информация не съдържат достатъчно данни относно наличието на основанията, предвидени в закона, комисията образува производство, след като събере допълнителни сведения за подлежащите на установяване факти и обстоятелства. При необходимост, комисията може да иска съдействие от други органи и институции.
(8) Производството не може да се образува по анонимен сигнал, освен когато са налице и други сведения, които го потвърждават.
Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА КОМИСИЯТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКА
Чл. 26. Производството по този закон започва с проверка, която продължава до 10 месеца. Комисията може еднократно да удължи този срок с не повече от 6 месеца.
Чл. 27. При проверката се извършва финансов анализ на икономическата дейност и издръжката за живот на лицето и неговото семейство и се събират и други доказателства относно имуществото, доходите, разходите и задълженията през проверявания период.
Чл. 28. Органите по чл. 10, ал. 1 установяват:
1. имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за придобиването му;
2. трансформацията на имуществото;
3. доходите на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
4. платените от проверяваното лице и от членовете на семейството му публичноправни задължения към държавата и общините;
5. обичайните разходи и извънредните разходи за издръжка на проверяваното лице и на членовете на семейство му;
6. данъчните декларации на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
7. сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
8. пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
9. обезпеченията и тежестите, наложени върху имущество и задълженията, които са поети;
10. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и трансформирането му.
Чл. 29. Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за целите на този закон.
Чл. 30. В случаите по чл. 24 се установява получило ли е лицето облага, произхожда ли тя от незаконна дейност и каква е нейната стойност.
Чл. 31. Комисията може да възобнови производството, ако се открият нови обстоятелства от значение за случая, като присъедини материалите, събрани по първата преписка.
Глава пета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ
Чл. 32. (1) За постигане на целите на този закон органите по чл. 10, ал. 1, полицейските органи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите, органите на Агенция „Митници” и прокуратурата извършват съвместно проверка на източниците за придобиване на имуществото, която има за цел изготвянето на цялостен профил на дейността на проверяваното лице.
(2) Редът за осъществяване на съвместната дейност и контролът върху нея се определят със съвместна инструкция на комисията, председателя на Държавната агенция „Национална сигурност”, министъра на вътрешните работи и главния прокурор, директорите на Националната агенция за приходите и Агенция “Митници.
Чл. 33. (1) Органите по чл. 10, ал. 1 обменят с полицейските органи информация за:
1. имуществото на лицата за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност в страната или в чужбина или чрез или във връзка с престъпна дейност;
2. превозните средства, принадлежащи на проверяваните лица;
3. установяване на местонахождението на лица и моторни превозни средства, когато това е необходимо за целите на производството по този закон;
4. други факти и обстоятелства от значение за производството по този закон.
(2) Обменът на информацията по ал. 1 се осъществява при спазване на изискванията на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 34. (1) Органите по чл. 10, ал. 1 обменят с органите на Държавна агенция „Национална сигурност” информация за:
1. имуществото на проверяваните лица и неговата трансформация;
2. вноса и износа на имущество, левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях;
3. банкови сметки на лицата в страната или в чужбина;
4. участие на лицата в търговски дружества или други юридически лица;
5. други факти и обстоятелства от значение за производството по този закон.
(2) Обменът на информацията по ал. 1 се осъществява при спазване на изискванията на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Чл. 35. След привличането на лице като обвиняем за престъпление по чл. 21, ал. 1, разследващият орган незабавно уведомява директора на съответната териториална дирекция. Уведомление се изпраща и при ново привличане на обвиняем, както и при спиране и прекратяване на наказателното производство.
Чл. 36. (1) Прокурорите, на които е възложено да наблюдават преписки или досъдебни производства за престъпление по чл. 21, ал. 1, незабавно уведомяват директора на съответната териториална дирекция за:
1. образуваните досъдебни производства за престъпления по чл. 21, ал. 1;
2. постановленията, с които се отказва образуване на наказателно производство или образуваното се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното наказателно производство за престъпление по чл. 21, ал. 1;
3. внасянето на обвинителен акт в съда;
4. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.
Чл. 37. (1) При съобщения по чл. 25, ал. 5 комисията уведомява прокуратурата за предприемане на съответните действия.
(2) Прокуратурата уведомява комисията за образуването или отказа да се образува наказателно производство по съобщенията по чл. 25, ал. 5.
(3) Органите по чл. 10, ал. 1 уведомяват съответната прокуратура за образуваните, приключени или прекратени производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Чл. 38. Органите по чл. 10, ал. 1 обменят с Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” информация относно:
1. имуществото на проверяваното лице;
2. източниците на доходи и техния размер;
3. обичайните и извънредни разходи;
4. платените публичноправни задължения;
5. подадените данъчни декларации;
6. трансформацията на имуществото;
7. износа и вноса на имущество, включително левове и чуждестранна валута в наличност.
Чл. 39. (1) Директорите на териториалните дирекции могат да поискат от компетентните органи по приходите предоставяне на цялата данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица и извършване на данъчна проверка или ревизия във връзка с установяване на източниците на придобиване на имуществото.
(2) След приключване на проверката или ревизията органите по приходите уведомяват директорите на съответните териториални дирекции.
Чл. 40. Директорите на териториалните дирекции предоставят на органите на Националната агенция по приходите информация за отнетото в полза на държавата имущество и неговото местонахождение.
Чл. 41. (1) При изпълнение на правомощията им по този закон органите по чл. 10, ал. 1 могат да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи, търговци, кредитни институции, както и от други юридически лица, нотариуси и съдебни изпълнители.
(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им.
(3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
Чл. 42. Административните органи и органите на съдебната власт незабавно уведомяват комисията в случаите, когато са налице условията по чл. 24 и изпращат материалите по преписката.
Чл. 43. Всички държавни органи и други институции предоставят на комисията достъп до информационните си фондове и регистри, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп, по ред, определен със съвместни инструкции.
Чл. 44. За всяко действие по този закон органите по чл. 10, ал. 1 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ.
Чл. 45. Лицата, на които е станала известна информацията за извършваната проверка, нямат право да я разгласяват.
Глава шеста
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ИЛИ ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ
Раздел I
Обезпечителни мерки
Чл. 46. (1) Комисията взема решение за внасяне на искане до съда за обезпечение на имуществото въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката се установи, че:
1. има конкретна облага, придобита чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност;
2. стойността на имуществото към момента на придобиването му значително превишава нетния доход на проверяваното лице и членовете на неговото семейство за определен период, от което може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
(2) В решението по ал. 1 се посочват тежестите и обезпеченията върху имуществото, ако такива са били наложени.
(3) Комисията внася искане за налагане на обезпечение върху имущество на бъдещи искове за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност или за отнемане на имущество, което е придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота.
(4) Искането се мотивира и към него се прилагат всички доказателства, събрани по преписката.
(5) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 47. (1) Комисията взема решение за прекратяване на производството, когато не се установява конкретна облага, придобита чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност.
(2) Производството подлежи на прекратяване и когато от събраните по преписката доказателства не може да се направи основателно предположение, че лицето е придобило имущество от престъпна дейност, тъй като несъответствието между имуществото и нетния доход на лицето и неговото семейство, установено за проверявания период, не е значително.
Чл. 48. (1) Съдът се произнася в срок до 48 часа от постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.
(2) Обезпечението се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение и ако искането на комисията е подкрепено с убедителни писмени доказателства, установяващи, че лицето е:
1. получило, притежава или контролира конкретно имущество, което съставлява облага, придобита чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност;
2. придобило имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето и членовете на неговото семейство през проверявания период.
(3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Определението по ал. 3 може да се обжалва с частна жалба в 7- дневен срок, който за молителя тече от датата на връчването на определението, а за ответника – от датата на връчването на съобщение за наложената обезпечителна мярка от държавния съдебен изпълнител, от службата по вписванията или от съда.
(5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и недвижимите имоти с оглед местната компетентност на държавния съдебен изпълнител.
Чл. 49. (1) Обезпечителните мерки са:
1. възбрана върху недвижим имот;
2. запор на движими вещи, вземания, ценни книжа и дялове от търговско дружество;
3. запор на сметки;
4. други подходящи мерки, определени от съда по искане на комисията.
(2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени.
(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска.
(4) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, по искане на органите по чл. 10, ал. 1 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, в които се съхранява това имущество, независимо от това чия собственост са.
Чл. 50. (1) След влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки, въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на семейството му;
2. плащане на издръжка;
3. плащане на публичноправни задължения към държавата;
4. плащане на възнаграждения за положен труд;
5. задължително социално и здравно осигуряване;
6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
7. заплащане на разноски, свързани с производството по този закон.
(2) Съдът се произнася в срок до 48 часа от постъпването на молбата или искането с определение, което подлежи на обжалване.
(3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва въз основа на влязлото в сила определение на съда.
Чл. 51. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от държавните съдебни изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършва незабавно.
(3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.
Чл. 52. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва по искане на органите по чл. 10, ал. 1 чрез вписване на обезпечителната заповед на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията.
(2) Съдията по вписванията изпраща съобщение до:
1. собственика на имуществото, върху което е наложена възбраната – за извършеното вписване;
2. Централния регистър на особените залози – за наложената възбрана, когато имотът е собственост на търговско дружество.
(3) Особен залог върху търговското предприятие, в което е включен имота по ал. 1, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане на държавата.
Чл. 53. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно от държавния съдебен изпълнител по искане на органите по чл. 10, ал. 1 с изпращане на съобщение до ответника по обезпечението.
(2) Запорът се смята наложен от получаване на запорното съобщение от ответника по обезпечението, като от този момент той се лишава от правото да се разпорежда с вещта и не може да я изменя, поврежда или унищожава.
(3) По искане на органите по чл. 10, ал. 1 държавният съдебен изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 10, ал. 1, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(4) Когато вещите са собственост на търговско дружество държавния съдебен изпълнител изпраща съобщение за наложения запор и до Централния регистър на особените залози.
Чл. 54. (1) При запор на кораб или друго плавателно средство държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване на запора в съответните регистри.
(2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните.
Чл. 55. (1) Запорът по чл. 54 се смята наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.
(2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.
(3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 54 средства и техника преди вдигането на запора.
(4) Държавният съдебен изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е наложен запор за срок до три месеца.
Чл. 56. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от държавния съдебен изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.
(2) Запорът се смята наложен от датата и часа на получаването на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.
(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на държавния съдебен изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 10, ал. 1.
(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, държавният съдебен изпълнител изземва същия от лицето, което го държи и го предава за пазене на органа по чл. 10, ал. 1 с протокол.
(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.
Чл. 57. (1) В случаите по чл. 56, ал. 6 органите по чл. 10, ал. 1 имат право да поискат да им бъде възложено за събиране вземането и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.
(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от държавния съдебен изпълнител по специална сметка на комисията.
Чл. 58. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специалната сметка на комисията. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.
(2) Налагане на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чужда валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.
(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.
(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаването на съобщението от банката.
(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часът и датата на получаването.
Чл. 59. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от държавния съдебен изпълнител.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации държавният съдебен изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.
(3) Държавният съдебен изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.
Чл. 60. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.
(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар .
(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Централният депозитар е длъжен в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на държавния съдебен изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(5) Държавният съдебен изпълнител уведомява органите по чл. 10, ал. 1 за получената информация по ал. 4.
Чл. 61. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.
(2) Запорът се смята наложен от датата на получаването на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книги.
(3) Лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, е длъжно в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на държавния съдебен изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(4) Държавният съдебен изпълнител уведомява органите по чл. 10, ал. 1 за получената информация по ал. 3.
Чл. 62. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(2) Разпореждането с ценните книжа след запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.
(3) Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от ответника по обезпечението след налагане на запора.
Чл. 63. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане от държавният съдебен изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписванията.
(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята наложен от вписването му в Търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.
Чл. 64. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания, извършени след момента, от която възбраната или запорът се смятат наложени, нямат действие спрямо държавата.
Чл. 65. Имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация в случаите, когато производството по несъстоятелност или производството за прекратяване с ликвидация на търговеца или юридическото лице е започнало след налагането на обезпечителните мерки.
Чл. 66. Комисията може да предяви осъдителен иск за сумите или вещите срещу лицето, в което те се намират, ако то отказва да ги предаде доброволно.
Чл. 67. Не се допуска принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс и по Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон.
Чл. 68. По реда на този закон може да се наложи обезпечителна мярка и върху имущество на територията на Република България, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, за което има искане от компетентните органи на друга държава и това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 69. За неуредените в този раздел случаи се прилагат общите правила по Гражданския процесуален кодекс.
Раздел ІІ
Действия след налагането на обезпечителните мерки
Чл. 70. (1) След налагане на обезпечение органите по чл. 10, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;
4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и с друго имущество от проверяваното лице и от членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
(2) Когато лицето по ал. 1 е починало, неговите наследници и заветници се поканват да представят декларацията по ал. 1.
(3) Лицето представя декларацията в срок от 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина – в срок от 1 месец.
(4) Образецът на декларацията се утвърждава от комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.
Чл. 71. Органите по чл. 10, ал. 1 поканват да представи декларация по чл. 70 и:
1. третото лице, което е придобило имущество на проверяваното лице или лицето, за което се предполага, че е придобило имущество със средства и за сметка на проверяваното лице;
2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическо лице, което е получило или притежава имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност, както и от всички лица, които са представлявали, управлявали или контролирали юридическото лице през проверявания период. В декларацията се посочват обстоятелствата по чл. 70, ал. 1, които се отнасят до юридическото лице.
Чл. 72. Отказът да се представи декларация не може да представлява основание за доказателствени изводи във вреда на лицето.
Чл. 73. (1) След налагането на обезпечителни мерки комисията дава възможност на проверяваното лице да участва в производството.
(2) Органите по чл. 10, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване материалите, които се отнасят до него и му дават срок от 1 месец, за да направи възражения и да представи доказателства.
(3) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(4) Направените от проверяваното лице изявления не могат да обусловят започване на наказателно преследване срещу него, нито могат да са доказателство в подкрепа на наказателно обвинение.
Чл. 74. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията. В доклада се посочват:
1. вида и стойността на имуществото, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност;
2. наличието на връзка между извършената престъпна или друга незаконна дейност и придобитото имущество;
3. вида и стойността на имуществото, придобито от престъпна дейност, тъй като е налице значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на лицето и членовете на неговото семейство;
4. доказателства за наличието или липсата на тежести или други обезпечения върху имуществото;
5. другите доказателства, на които се основава искането;
6. окончателно заключение.
(2) Със заключението директорът на съответната териториална дирекция предлага на комисията:
1. да прекрати производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява, че имуществото е придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или не може да се направи основателно предположение, че лицето е придобило имущество от престъпна дейност, тъй като несъответствието между имуществото и нетния доход на лицето и неговото семейство, установено за проверявания период, не е значително;
2. да предяви иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или на имущество, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито чрез или във връзка с престъпна дейност, тъй като е налице значително несъответствие между нетните доходи на проверяваното лице и членовете на неговото семейство за проверявания период.
Раздел ІІІ
Предмет на отнемане
Чл. 75. (1) По реда на този закон се отнема:
1. конкретно имущество, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност;
2. имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) Счита се, че имуществото е придобито от престъпна дейност за определен период, когато от финансов анализ и други доказателствени източници е установено, че стойността му значително надвишава нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство.
Чл. 76. (1) Отнема се имущество, съразмерно на установеното несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство. Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество, се отнема идеална част от него или паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.
(2) Несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство се определя чрез съпоставка между стойността на имуществото, изчислена в брой минимални работни заплати към датата на придобиването му, и нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство, изчислен в брой минимални работни заплати за всяка година от проверявания период.
(3) Имуществото, за което се извършва съпоставката по ал. 2, включва:
1. личното имущество на проверяваното лице;
2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи;
3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и
4. имуществото на съпруга, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения.
(4) Установеният размер на несъответствие за съответните години не може да бъде компенсиран с приходи, доходи и източници на финансиране, получени през следващите години.
Чл. 77. Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна или друга незаконна дейност, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.
Чл. 78. (1) На отнемане подлежи имуществото, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имуществото, придобито от престъпна дейност, което проверяваното лице е прехвърлило през проверявания период на съпруг, лице, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, по съребрена линия – включително до четвърта степен и по сватовство – включително до втора степен, и имуществото, което проверяваното лице е прехвърлило безвъзмездно през проверявания период на трето лице.
(2) До доказване на противното се предполага, че лицата по ал. 1 са знаели или предполагали, че имуществото е придобито чрез престъпна или друга незаконна дейност.
Чл. 79. (1) На отнемане подлежи и имуществото, което проверяваното лице е внесло или прехвърлило възмездно на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна или друга незаконна дейност.
(2) На отнемане подлежи и имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, включено в имуществото или придобито от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго лице.
(3) На отнемане подлежи и имущество от престъпна или друга незаконна дейност, включено в имуществото или придобито от юридическо лице, което не е контролирано от проверяваното лице, но лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност или друга незаконна дейност.
(4) Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.
Чл. 80. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито привидно от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произхода или действителните права върху него.
Чл. 81. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.
Чл. 82. (1) Стойността на придобитото или отчужденото от проверяваното лице имущество се определя към момента на придобиване или отчуждаване по действителната му стойност.
(2) За действителна се приема цената, посочена в документа за собственост на имуществото, освен ако има разлика от 20% спрямо пазарната стойност на имуществото към датата на прехвърлянето. В тези случаи имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по средна пазарна стойност,
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност;
4. превозните средства - по средна пазарна стойност,
5. останалите движими вещи и права – по средна пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по средна пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по счетоводни данни.
(3) Стойността на облагата по чл. 75, ал. 1, т. 1 се определя по пазарна стойност към момента на предявяването на иска.
Чл. 83. В случаите, когато придобитото от престъпна или друга незаконна дейност имущество е било частично или изцяло трансформирано в друго имущество, на отнемане подлежи трансформираното имущество.
Чл. 84. Имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, се отнема и от наследници или заветници до размера на полученото от тях.
Чл. 85. В случай, че имуществото вече не съществува или е укрито, или не е възможно да бъде отнето, се отнема паричната му равностойност или заместващо имущество.
Чл. 86. Не се отнема имущество, ако установеният размер на несъответствие не надвишава 250 минимални работни заплати за целия проверяван период, както и имущество, което не подлежи на секвестиране.
Чл. 87. (1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 20 – годишна давност.
(2) Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото и се прекъсва с образуване на производствата по този закон.
Раздел ІV
Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност
Чл. 88. (1) Комисията предявява иск за отнемане на имущество, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или на имущество, придобито от престъпна дейност, пред окръжния съд по постоянен адрес, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот – по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(3) Исковите молби и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
(4) Ако комисията не представи доказателства, че е предявила искове в законния срок, съдът служебно отменя обезпечителните мерки.
Чл. 89. (1) За отнемане на имуществото се предявява осъдителен иск срещу проверяваното лице.
(2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на престъпния или незаконен произход на придобитото имущество и за обявяване на недействителността на правни сделки.
(3) Комисията може да съедини с иска за отнемане на имуществото и искове по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и други искове в зависимост от правния интерес.
(4) При подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса.
Чл. 90. (1) Окръжният съд образува дело и обнародва в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото и датата, за която се насрочва първото заседание.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 77, чл. 78, ал. 1, чл. 79, чл. 80 и чл. 85.
(3) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си правоизключващи възражения в това производство.
Чл. 91. (1) Трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в рамките на образуваното производство в 3 – месечен срок от обнародването на обявлението.
(2) Не се допуска предявяването на искове на трети лица в отделни производства. Образуваните преди предявяването на иска на комисията производства се прекратяват, а постановените решения се обезсилват, като производствата се присъединяват към производството по чл. 89.
Чл. 92. (1) Съдът заседава в открито заседание.
(2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него служител с юридическа правоспособност.
(3) В производството се представят всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(4) Съдът назначава вещи лица измежду лицата, които имат правоспособност по Закона за независимите оценители.
(5) Комисията представя доказателства за:
1. вида и стойността на имуществото, придобито от проверяваното лице и от членовете на семейството му за проверявания период;
2. вида и стойността на облагата и връзката й с престъпна или друга незаконна дейност;
3. наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето и членовете на семейството му през проверявания период;
3. знание или предположение на третите лица, че имуществото може да е придобито от престъпна или друга незаконна дейност;
4. други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица;
5. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените в производството по този закон.
(6) В производството пред съда комисията следва да докаже предпоставките на чл. 75, а в случаите по чл. 75, ал. 1, т. 2 проверяваното лице следва да обори презумпцията по чл. 75, ал. 2.
(7) В случаите, когато по закон се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят доказателствени изводи във вреда на проверяваното лице, ако документът не е бил запазен поради изтичане на определения срок за неговото съхранение.
Чл. 93. Съдът може и да не приложи презумпциите, установени в закона, ако съществува сериозен риск от несправедливост.
Чл. 94. При разглеждането на делото съдът извършва проверка за наличието на задължения на проверяваното лице, за вещни тежести или вземания към имуществото. Ако имотът е обременен с тежести, които могат да затруднят изпълнението срещу имуществото или неговото ползване, съдът може да отнеме паричната му равностойност.
Чл. 95. (1) След приключване на делото, съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
(2) С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.
Чл. 96. (1) До приключване на устните състезания в първата инстанция страните по делото могат да сключат спогодба, с която да се отнеме 80 % от имуществото или паричната му равностойност.
(2) Спогодба може да се сключи, ако стойността на имуществото, придобито като облага чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имуществото, придобито от престъпна дейност, не надвишава 300 000 лева и проверяваното лице внесе сумата по ал. 1 в срока, определен от комисията, по нейна специална сметка.
(3) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите нрави.
(4) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на одобряването й и не подлежи на разваляне.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.
Чл. 97. За неуредените в този раздел случаи се прилагат общите правила по Гражданския процесуален кодекс.
Глава седма
УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВО, ВЪРХУ КОЕТО СА НАЛОЖЕНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТНЕТОТО ИМУЩЕСТВО
Раздел І
Управление на обезпеченото имущество
Чл. 98. Имуществото, върху което е наложено обезпечение, може да се остави за пазене на проверяваното лице, на лицето, което държи имуществото към момента на налагането на обезпечението или на друго лице, определено с решение на комисията измежду лицата, включени в списъка по чл. 655, ал. 1, т. 7 от Търговския закон.
Чл. 99. (1) Освен задълженията по чл. 469 – 471 от Гражданския процесуален кодекс, лицето по чл. 98 има и следните задължения:
1. да уведомява комисията за всички повреди върху имуществото;
2. да уведомява комисията за всички производства, засягащи имуществото;
3. да уведомява писмено комисията за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети лица върху имуществото или до промяна в идентификацията на имота, като представи копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
4. да уведомява комисията при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.
(2) Лицето по чл. 98 е длъжно да осигурява достъп на органите по чл. 10, ал. 1 за проверка на състоянието на имуществото.
(3) Ако проверяваното лице или лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, не изпълняват задълженията си, комисията може да поиска от държавния съдебен изпълнител обезпеченото имущество да се предаде за пазене на друго лице.
(4) Разходите, свързани с ползването и поддръжката на имуществото се заплащат от комисията, само когато тя е определила пазач на имущестово.
Чл. 100. (1) Движимите вещи с историческа стойност се предоставят за съхранение в Националния исторически музей или друг музей.
(2) Движимите вещи с научна стойност се предоставят за съхранение в Националната библиотека, съответния институт на Българската академия на науките или в университет.
(3) Движимите вещи от благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях или от тях се предоставят за съхранение в Българската народна банка.
(4) Движимите вещи с художествена, антикварна или нумизматична стойност се предоставят за съхранение на Министерството на културата.
(5) Екзотични животни и растения се предоставят на зоологически градини и други институти.
(6) В случаите по ал. 1 – 5 разходите по съхранението и поддържането на обезпеченото имущество се заплащат от комисията.
Чл. 101. (1) По изключение комисията може да вземе решение за продажбата на движими вещи, които:
1. могат да се обезценят значително през периода на пазене или пък запазването им е свързано с големи разходи;
2. подлежат на бърза развала.
(2) Движимите вещи се продават от държавен съдебен изпълнител на явен търг, който се провежда в едноседмичен срок от постъпване на искането или се оставят за продажба от търговец в магазин, на стоково тържище или борса, посочени от комисията, като се представи и писменото съгласие за приемане на вещта от търговеца.
(3) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от държавния съдебен изпълнител или от търговеца. За извършената продажба търговецът получава комисионна.
(4) При липса на документи за извършен санитарен контрол и липса на данни за произход, състав и срок на годност, продажбата се извършва след разрешение от съответните органи по чл. 28 от Закона за храните.
(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават от държавния съдебен изпълнител с разрешение на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице само на други земеделски производители.
(6) Органите по ал. 4 и 5 се произнасят по искането в тридневен срок от постъпването му.
Чл. 102. Събраните суми от имуществото, продадено по реда на чл. 101 се превеждат от държавния съдебен изпълнител по банкова сметка на комисията, открита при специален ред и условия.
Чл. 103. (1) Комисията води регистър, в който се вписва:
лицето, срещу което е образувано производство;
имуществото, върху което е наложено обезпечение;
3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на налагането на обезпечението;
3. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху което е наложено обезпечение.
(2) Образецът на регистъра се утвърждава със заповед на председателя на комисията.
(3) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести или поемането на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, няма действие по отношение на държавата.
(4) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по този закон, в едноседмичен срок от постъпването на искане от съда, съдебните изпълнители, органите на Националната агенция по приходите и други държавни органи,
Раздел ІІ
Управление на отнетото имущество
Чл. 104. (1) Създава се Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, наричан по-нататък „съвета”.
(2) Съветът е колективен орган, който се състои от заместник – министри, определени от министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката, министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Председател на съвета е заместник –министър на финансите.
(4) Дейността на съвета се осигурява технически от администрацията на Министерството на финансите.
Чл. 105. (1) Комисията ежемесечно уведомява съвета за влезлите в сила съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност.
(2) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане се изпращат от комисията на съвета в 3-дневен срок от комплектоване на преписката.
(3) За заседанията на съвета комисията изготвя отделен доклад по всеки конкретен случай.
Чл. 106. (1) Съветът предлага на Министерския съвет да предостави за управление отнетото по реда на този закон имущество, да го дари за хуманитарни цели или да възложи продажбата му.
(2) Съветът заседава най-малко веднъж на два месеца и взема решения с обикновено мнозинство.
(3) На заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на Националното сдружение на общините в Република България, на организации с идеална цел, браншови и професионални организации.
(4) Съветът утвърждава правила за организацията на дейността си.
Чл. 107. (1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се осребрява от публичен изпълнител, определен от министъра на финансите.
(2) Публичният изпълнител е длъжен да започне осребряването по реда на дял ІV на Данъчно-осигурителния процесуален кодексъ веднага, след като бъде определен.
(3) Недвижимите имоти и движимите вещи не могат да бъдат продадени на цена по-ниска от началната продажна цена. Ако след провеждането на две продажби имуществото не се продаде, то може да бъде дарено за хуманитарни цели.
(4) Вземанията на държавата по този закон са държавни вземания, които се удовлетворяват по реда на публичните държавни вземания.
Чл. 108. (1) Създава се фонд „Управление на приходите от отнето имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност”, наричан по-нататък „фонда”.
(2) Фондът е юридическо лице със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на финансите.
(3) Организацията на дейността на фонда се урежда с правила, приети от Управителния съвет.
(4) Дейността на фонда се осигурява технически от администрацията на Министерството на финансите.
Чл. 109. (1) Орган за управление на фонда е управителният съвет, който се състои от управител, подуправител и трима членове, определени със заповед на министъра на финансите.
(2) Мандатът на управителния съвет на фонда е пет години.
(3) Управителят, подуправителят или член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на мандата му:
1. по негово искане;
2.при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от един месец;
3. ако отпадне основанието за определянето му;
4. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;
5. при смърт.
Чл. 110. (1) Управителният съвет на фонда:
1. разработва правилник за своята дейност;
2. предлага за утвърждаване от министъра на финансите бюджета на Фонда;
3. взема решения за необходимите разноски за управление на обезпеченото имущество, както и относно размера и начина на изплащане на други разноски, направени във връзка с прилагането на закона;
4. одобрява годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
(2) Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от състава си. Решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове.
(3) (3) Всяка година до 1 март управителният съвет изготвя годишен доклад за дейността на фонда и го внася за разглеждане от Министерския съвет.
Чл. 111. Управителят на фонда:
1. организира дейността и ръководи заседанията на управителния съвет;
2. представлява фонда;
3. има право да се разпорежда със суми до 3000 лв. месечно в рамките на средствата за текущи разходи, утвърдени с годишния бюджет на фонда по решение на Управителния съвет .
Чл. 112. Средствата на фонда се набират от:
приходи, получени от продажба на отнето недвижимо имущество;
приходи, получени от продажба на отнети движими вещи;
средствата, набрани по специалната сметка по чл. 104;
приходи от продажбата на отнетите благородни метали – слитъци в суров или преработен вид и скъпоценни камъни, или произведенията от тях;
приходи от присъдени с решението на съда вземания от трети лица;
приходи от присъдени с решението средства по банкови сметки и вложени пари и приходите от продадени вещи в трезори;
пари и ценни книжа (акции, облигации, купони от тях и др.);
приходите от чекове, менителници, записи на заповед, кредитни писма и други подобни;
приходи от продажба на отнети дялове в търговски дружества, кооперации и други;
10. субсидии от републиканския бюджет
11. събрани глоби и имуществени санкции по този закон;
12. приходи от лихви;
13. други.
Чл. 113. (1) Средствата на фонда се разходват за покриване разходите по управление на обезпеченото имущество и другите разноски във връзка с прилагане на закона.
(2) Превишението на приходите над разходите се трансферира за фонд „Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика или за финансово подпомагане на малки и средни предприятия в изпълнение на проектите и мерките, включени в националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия и в годишните програми за прилагането й.
Чл. 114. (1) Контролът по набирането и разходването на средствата на фонда се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.
(2) Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата ежегодно до 31 март на следващата година представят в Министерския съвет и Народното събрание доклад за дейността по ал. 1.
Глава осма
ОТГОВОРНОСТ
Чл. 115. Всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на органите и длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Глава девета
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Чл. 116. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.
Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 117. (1) За нарушение на задължението по чл. 41, ал. 2 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението на чл. 41, ал. 2 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв.
Чл. 118. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Имущество” е пари, активи от всякакъв вид, материални или нематериални, движими или недвижими, документи или актове, удостоверяващи право на собственост върху такива активи или други права, свързани с тях.
2. „Контролиране на юридическо лице” е налице, когато:
а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;
б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон;
в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото на организация с нестопанска цел;
г) в полза на група от физически лица е създадена или действа организация с идеална цел.
3. „Членове на семейство” са съпруг и ненавършилите пълнолетие деца, които не са сключили брак.
4. „Пазарна стойност” е цената на имота или вещта без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или движима вещ.
5. „Доходи” са възнаграждение, получено от лице по трудово правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистия доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
6. „Нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
7. „Обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
8. „Значително несъответствие” е размер на несъответствието между имуществото и нетния доход на лицето и неговото семейство, който надвишава 250 минимални работни заплати за целия проверяван период
9. „Ответник по обезпечението” е проверяваното лице, членовете на неговото семейство, контролираните от проверяваното лица юридически лица, трети лица, придобили имущество на проверяваното лице.
10. „Незаконно придобито имущество” е имущество, което не съответства на доходите на лицето и неговото семейство и за произхода му не е установен законен източник.
11. „Престъпна или друга незаконна дейност” е всяка дейност, извършена на територията на Република България или извън нея, която съставлява престъпление или административно нарушение според българското право.
12. „Пазарна стойност” е цената на имота или вещта без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или движима вещ.
13. „Облага” е всяка икономическа изгода, придобита чрез или във връзка с престъпление или административно нарушение.
14. „Заместващо имущество” е имущество, което не е било придобито при наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето и членовете на неговото семейство, но замества друго имущество, което е придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или придобито от престъпна дейност.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Членовете на комисията, органите по чл. 10, ал. 1 и служителите в администрацията на комисията в тримесечен срок от влизане на закона в сила следва да прекратят членството си в политическа партия или организация с политически цели.
§ 3. Изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 2 и 5 не се прилагат за инспекторите, назначени до влизане на този закон в сила.
§ 4. Производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейности и преди влизане в сила на закона.
§ 5. (1) Образуваните до влизане в сила на този закон производства пред Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, за които не е предявен иск за отнемане пред съда, се довършват по реда на този закон.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, може да поиска промяна на наложените до влизане на този закон в сила обезпечителни мерки с цел привеждането им в съответствие със закона, когато това е необходимо.
(3) В срока по ал. 2 Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност внася исковете за отнемане на имущество по производствата, образувани до влизане в сила на този закон.
§ 6. (1) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон органите на досъдебното производство уведомяват органите по чл. 10, ал. 1 за лицата, срещу които е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 21, ал. 1, и за имущество, за което са налице предпоставките по чл. 21, ал. 2 и 3.
(2) В срока по ал. 1 съдилищата уведомяват органите по чл. 10, ал. 1 за влезлите в сила присъди за престъпления по чл. 21, ал. 1 за 5-годишен период преди влизането в сила на закона.
§ 7. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност продължава дейността си до изтичане на нейния мандат.
§ 8. Комисията приема правилника по чл. 19 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 9. Инструкцията по чл. 32, ал. 2 се издава в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 10. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 20.12.2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г., бр. 18 от 2010 г.) се отменя.
§ 11. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма
(Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г., изм., бр. 31 от 04.04.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 01.03.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 92 от 13.11.2007 г., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г., бр. 28 от 14.03.2008 г., бр. 36 от 4.04.2008 г.) в чл. 3, ал. 2 и чл. 12 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност”.
§ 12. В Закона за пазарите на финансови инструменти (Обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г., бр. 69 от 05.08.2008 г., изм. и доп., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 1.12.2009 г., изм. и доп., бр. 43 от 8.06.2010 г.) в чл. 35, ал. 6, т. 4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност”.
Twitter
Facebook
