В нощта след изборната победа на 6 ноември  [2012] президентът Барак Обама произнася реч в конгресения център в Чикаго:

Благодаря ви. Благодаря ви много. Тази нощ, повече от 200 години след като бившата колония извоюва правото да определя сама бъдещето си, продължаваме със задачата да усъвършенстваме нашия съюз. Той продължава напред благодарение на вас. Продължава напред, защото затвърдихте духа, триумфирал над войната и депресията; духът, издигнал тази страна от дълбините на отчаянието до висотите на надеждата; вярата, че макар всеки от нас да преследва личните си мечти, всички ние сме американско семейство и се възвисяваме или проваляме заедно като една нация и като един народ.

Тази нощ, на тези избори, вие, американският народ, ни напомнихте, че макар пътят ни да беше труден, макар да беше дълъг, се стегнахме, борихме се и сега знаем в сърцата си, че за Съединените американски щати най-доброто тепърва предстои. Искам да благодаря на всеки американец, който участва в тези избори, независимо дали сте гласували за пръв път или сте чакали дълго на опашка. Независимо дали сте обикаляли по адресите на избирателите или сте били на телефоните да ги агитирате. Независимо дали сте държали плакат с Обама или с Ромни, гласът ви беше чут и всеки от вас има значение. Току що разговарях с губернатора Ромни и поздравих него и Пол Райън за борбената кампания.

Може да сме се борили яростно, но това е само защото дълбоко обичаме страната си и се вълнуваме за бъдещето й. От Джордж и Ленор до техния син Мит - семейство Ромни избра да се отблагодари на Америка със служба на обществото и това е посланието, което почитаме и аплодираме тази вечер. В следващите седмици ще седнем с губернатора Ромни да разговаряме за това как да работим по-добре за напредъка на тази страна.

Искам да благодаря на моя приятел и партньор през последните четири години. Щастливият воин на Америка, най-добрите вицепрезидент, на който някой би могъл да се надява, Джо Байдън.

И нямаше да съм човекът, който съм днес, без жената, която се съгласи да се омъжи за мен преди 20 години. Ще го кажа пред всички: Мишел, никога не съм те обичал повече. Никога не съм бил по-горд да гледам как и Америка се влюби в теб като Първата дама на нацията.

Саша и Малия, пред очите ни вие ставате две силни, умни, красиви, млади жени - също като майка си. Толкова се гордея с вас, момичета.... но мисля, че едно куче в къщата стига.

Обръщам се към най-добрият предизборен щаб и доброволци в историята на политиката...Най-добрите. Най-добрите в историята. Някои от вас са тук за пръв път, някои са с мен от самото начало. Но всички сме семейство. Няма значение какво ще правите или къде ще отидете, винаги ще носите спомените за историята, която написахме заедно и до края на дните си ще се радвате на почитта на един благодарен президент. Благодаря ви, че вярвахте до края, през всички трудности. Вдъхновявахте ме по целия път и винаги ще ви бъда благодарен за всичко, което сторихте, и за невероятната работа, която свършихте.

Знам, че понякога политическите кампании изглеждат дребнави и дори гадни. Това дава доста храна на циниците, които казват, че политиката не е нищо повече от състезание между егото на различни хора и територия на специални интереси. Но ако имате някога шанс да разговаряте с хората, които идваха на митингите ни и в спортните зали, или видите хората, които по нощите работеха в предизборния офис в някоя малка община далеч от дома, ще откриете нещо друго.

Ще чуете решителност в гласа на млад организатор, който се е преборил да влезе в колеж и иска всяко дете да има същата възможност. Ще чуете гордостта в гласа на доброволец, обикалящ от врата на врата, защото брат му най-после е получил работа, когато местният автомобилен завод е назначил още една смяна работници. Ще чуете дълбокия патриотизъм в гласа на съпругата на военен, която до късно вечер работи на телефоните на кампанията, за да помогне всеки, който се сражава за тази страна, да не се налага, като се прибере у дома, да се бори за работа или покрив над главата.

Ето защо го правим. Такава може да е политиката. Затова изборите имат смисъл. Не е дребнаво, огромно е. Важно е.

Демокрацията в една страна с 300 милиона души може да бъде нещо кресливо, хаотично и объркано. Ние си знаем. Всеки от нас има дълбоки убеждения. И когато преминаваме през трудни времена, когато взимаме големи решения за страната, няма как това да не нажежи страстите и да създаде объркване. Това няма да се промени след тази вечер и няма нужда да се променя. Нашите спорове са знак, че сме свободни. Никога не бива да забравяме, че в този момент в далечни държави хора рискуват живота си само заради възможността да спорят за важните неща, за възможността да пуснат бюлетини, както вие направихте днес.

Но въпреки всичките ни различия, повечето от нас носят надежда за бъдещето на Америка. Искаме децата ни да растат в страна, където да имат достъп до най-добрите училища и най-добрите учители. Страна, която отговаря на изискванията към един глобален лидер в технологиите, откритията и иновациите с всички работни места и нов бизнес, които следват от това. Искаме децата ни да живеят в една Америка, която не е затисната от дългове, която не е отслабена от неравенството, която не е застрашена от разрушителните сили на една затопляща се планета.

Искаме да предадем на бъдещите поколения една страна, която е стабилна, уважавана и почитана в света; една страна, защитавана от най-силната армия на света и най-добрите войски, които светът някога е познавал.

Но също така и страна, която с увереност продължава отвъд времената на война към времената на мир, основана на обещанието за свобода и достойнство за всяко човешко същество. Вярваме в щедрата Америка, в съчувстващата Америка, в толерантната Америка, открита за мечтите на една имигрантска дъщеря, учеща в нашите училища и полагаща клетва пред нашето знаме... В момчето от Южен Чикаго, за което животът не свършва на ъгъла на улицата. В детето на мебелист от Северна Каролина, което иска да стане лекар или учен, инженер или предприемач, дипломат или дори президент - това е бъдещето, на което се надяваме. Това е общата ни визия. Това е посоката, в която трябва да вървим - напред.

Днес може да се различаваме и да спорим яростно как да стигнем до тази Америка. Както е било и през тези повече от два века, напредъкът е съпроводен от провали и възходи. Движението не винаги е по права линия. Не винаги пътят е гладък. Само с признанието, че имаме общи надежди и мечти, няма да сложим край на парализата, да решим проблемите си или да си спестим упоритата работа за изграждане на консенсус и постигането на трудни компромиси, необходими за придвижването на тази страна напред. Но трябва да започнем от това, което ни сплотява. Икономиката ни се възстановява. Десетилетието на война приключва. Свърши и дългата предизборна кампания.

Независимо дали съм спечелил вашия глас, аз ви чух, поучих се от вас и вие ме направихте по-добър президент. С вашите съдби и вашите битки аз се завръщам в Белия дом, решен и вдъхновен повече от всякога да се заема с работата, която трябва да се свърши, и за бъдещето, което ни предстои.

Днес вие гласувахте да се работи, не за политиканстването.

Избрахте ни да се съсредоточим върху вашите работни места, не върху нашите. В следващите седмици и месеци предлагам и очаквам да работим с лидерите на двете партии за справяне с предизвикателствата, които можем да разрешим единствено ако сме заедно: намаляване на дефицита, реформа на данъчния кодекс, ремонт на имиграционната система, освобождение от чуждестранния петрол. Имаме още много работа.

Това не означава, че вашата работа приключи. Ролята на гражданите в нашата демокрация не свършва с пускането на бюлетина. Америка никога не е била за това какво някой друг може да направи за нас. Тя е за това какво можем да направим всички заедно с усилна, понякога разочароваща, но необходима, работа за самоуправлението ни. Това е принципът, на който сме създадени като държава.

Тази страна е по-богата от която и да е друга, но не това ни прави богати. Имаме най-силната армия в историята, но не това ни прави силни. Светът ни завижда за нашите университети и култура, но не това кара светът да идва при нас. Това, което прави Америка изключителна, са връзките, които крепят заедно най-разноликата нация в света. Вярата, че имаме обща съдба, че тази страна функционира единствено когато поемем някакви задължения един към друг и към бъдещите поколения. Свободата, за която толкова американци са се борили и загинали, върви с права, но и с отговорности. Сред тях са любовта, благотворителността, дългът и патриотизмът. Това прави Америка велика.

Изпълнен съм с надежда тази нощ, защото видях какво може да постига духът в Америка. Видях го в семейния бизнес, където собствениците по-скоро ще си намалят печалбата, отколкото да съкратят съседа, както и в работниците, които са готови да работят за по-малко, но колегата им да не си изгуби работата. Видях го във войниците, които се записват отново в армията, макар да са изгубили крайник, и в онези командоси, които тичат по стълбите в мрака и опасността, защото знаят, че могат да разчитат на приятеля зад тях, че ще им пази гърба. Видях го на бреговете на Ню Джърси и Ню Йорк, където лидери от всяка партия и етаж на властта загърбиха различията си, за да помогнат на селищата да се възстановят от разрухата на ужасната буря.

Видях го и онзи ден в Ментор, щата Охайо, където баща разказа историята на 8-годишната си дъщеря, чиято битка с левкемията е щяла да погълне всичко на семейството, ако не бяхме прокарали здравната реформа няколко месеца преди застрахователната компания да спре да покрива разходите. Имах възможност не само да поговоря с бащата, но и да видя невероятното му момиченце. И когато той разказа историята си на събралите се, всеки родител там се разплака, защото знаеше, че момиченцето можеше да е неговото дете.

Знам, че всеки американец би искал бъдещето да е толкова светло. Такива сме ние. Това е страната, която съм толкова горд да водя като ваш президент.

Тази нощ, въпреки всички трудности, през които сме преминали, въпреки всички разочарования от Вашингтон, никога не съм носил повече надежда за нашето бъдеще.

Никога не съм бил по-обнадежден за Америка. И ви моля да поддържате жива тази надежда. Не говоря за някакъв сляп оптимизъм, за надежда, която просто пренебрегва колко огромни са задачите ни и препятствията по пътя ни. Не говоря за някакъв мечтателен идеализъм като оправдание да си седим пасивно и да избягваме битките. Винаги съм вярвал, че надеждата, която ни прави силни, е тази, караща ни въпреки всички факти, да настояваме, че ни предстои нещо по-добро и трябва да се стремим към него, да работим, да се борим.

Америка, вярвам, че можем да градим върху прогреса, който сме постигнали, и да продължим да се борим за нови работни места, нови възможности, нова сигурност за средната класа. Вярвам, че можем да спазим обещанието на бащите-основатели - идеята, че ако искаш да работиш здраво, няма значение кой си, откъде идваш, как изглеждаш и какво обичаш. Няма значение дали си черен или бял, испански говорящ, азиатец или индианец, млад или стар, богат или беден, способен или инвалид, гей или хетеросексуален - можеш да го направиш тук, в Америка, ако искаш да опиташ.

Вярвам, че можем заедно да постигнем това бъдеще, защото не сме толкова разделени, колкото нашата политика ни кара да изглеждаме. Не сме толкова цинични, колкото политагитаторите. Ние сме по-велики от всичките ни лични амбиции, взети заедно, и сме нещо повече от сбор от червени и сини щати. Ние сме и винаги ще бъдем Съединените щати на Америка.

И заедно, с вашата и Божията щедрост, ще продължим нашето пътуване напред и ще напомняме на света какво е да живееш в най-великата страна на Земята.

Благодаря ти, Америка.

Бог да ви благослови.

Бог да благослови Съединените щати.

(Преводът е на "Дневник" - www.dnevnik.bg)