Свети княз Борис І

Свети княз Борис І
Свети княз Борис І

 

КРЪСТИТЕЛЯТ

Наследил от предшествениците си силна и жизнена държава, но претърпявайки поражения в почти всички водени от него войни, княз Борис I (852-889 г.) предприема далновидни стъпки, които предопределят историческия жребий на България. През 864 г. той покръства  себе си и приема името Михаил. Покръства семейството си и своите придворни. На следващата година с желязна ръка налага християнството в страната, като през цялото си властване лавира между противоречивите интереси на Рим и Цариград, постигайки едни или други изгоди за държавата. 

Съдбовното приобщаване към християнската цивилизация, чрез нейния византийски модел,  носи значителни дивиденти в международните отношения на България. Освен това Покръстването катализира вече напредналия процес на асимилация на прабългарите и траките от славянското мнозинство - процес, в който кристализира българската народност: славянска по своето самосъзнание, език, обичаи. 

През 886 г. по покана на княз Борис-Михаил в България пристигат прогонените от  Великоморавия ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести още на границата от българския управител на Белград (днешната столица на Сърбия). С благословията на княз Борис I в столицата Плиска, както и в другия център на страната - град Охрид,  Македония, възникват две духовни средища с епохално значение за славянската култура. Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици. 

С непоколебима методичност княз Борис I продължава своята мисия. Той свиква през 893 година църковен събор в Плиска. На него вместо "езическа Плиска" за столица на страната е обявен Велики Преслав. Прогонени са византийските свещеници, защото страната вече разполага с достатъчно добре подготвени собствени служители на Църквата. И най-важното - на Събора от 893 година българският славянски език е обявен за официален - админстративен  и църковен. Този език е разбираем и за простолюдието. Той  ляга в основата на една културна традиция, която за броени десетилетия прелива далеч зад държавните граници на България.

Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен,  се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той  умира през 907 г. Преди да намери вечен покой му е било съдено отново да доказва своята вярност към Християнството - през 893 година, напуска за кратко манастира, детронира и ослепява първородния си син княз Владимир, защото съзаклятничи за възстановяване на езичеството.

След смъртта му, Борис I е обявен за първият светец на създадената от него българска църква. В днешно време прабългарското му, тюркско име, отъждествявано неправилно със славянското Борислав, се среща в почти всички страни, принадлежащи към християнската цивилизация.

 

 

 

 

Коментирайте в профила на Омда във  Фейсбук

 

 

 

Коментирайте в профила на Омда във  Фейсбук