Роден на 13 юли 1954 г. в Златица, Софийска област.

Завършва Института за международни отношения в Москва през 1981 г. Оттогава до 1993 г. работи в различни отдели на Министерството на външните работи - Културно сътрудничество, Общи международни въпроси, Европейски и регионални структури, Европейско сътрудничество и институции.

От август 1992 г. е началник на отдел "Европейско сътрудничество и институции", който се занимава със сътрудничеството с НАТО, ЗЕС, ОССЕ и Съвета на Европа.

От октомври 1993 г. е директор на Центъра за подготовка на кадри по националната сигурност към Министерството на отбраната.

От 5 януари 1994 г. е зам.-министър на отбраната, отговарящ за военно-политическите въпроси в правителството на Любен Беров.  На 25 април 1994 г. подава оставка след скандал с началника на ГЩ ген. Любен Петров.

В служебното правителство на Ренета Инджова е министър на отбраната от 17.10.1994 до 26.01.1995 г.

През 1995 г. се връща на работа във външно министерство.

От 1 септември 1996 г. е посланик в Белгия и Люксембург, а от октомври 1996 г. - ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел.  

1999 - 2001 г. - министър на отбраната в правителството на Иван Костов, назначен на мястото на Георги Ананиев след промените в кабинета през декември 1999 г.

Владее английски, френски и руски езици. Женен и има син и дъщеря.