Роден през 1915 г.  в с. Игуменец, Петричко.  Изключен от Самоковската гимназия заради участие в ученически антифашистки кръжок, завършва в Неврокоп. Работи като учител. В казармата се противопоставя на военните закони и е осъден на 1 г. затвор, условна присъда.

От 1937 г. в София  започва да се занимава с журналистика. Сближава се с Никола Вапцаров. Поетът оказва значително влияние върху Попов по отношение на литературните интереси, но също и за организиране на нелегална комунистическа дейност.

Пише репортажи и очерци, сътрудник  в “Заря”, “Дъга”, “Кооперативна защита”, “Литературен критик”. Като близък на Вапцаров е включен  като сътрудник  на Централната военна комисия на ЦК на БКП.

През 1942 е арестуван, подготвен е специален процес. Присъдата е смърт чрез разстрел, изпълнена на 23 юли 1942 г.