Две години няколко институции отказват да дадат информация, свързана с един от топлинните счетоводители в столицата

В България има една привилегирована и ненужно многобройна категория хора, получаващи пари от и благодарение на държавните институции, в които се водят на работа. Част от тези хора неудачно са наречени в специален закон "държавни служители". В по-цивилизованите страни им казват публични (public), т.е. обществени, или граждански (civil) служители (servants). У нас обаче те са "държавни", което ги кара да си мислят, че служат само на своите началници - ръководителите на държавните институции.

Като социолог мога да разясня на тези хора, че държавните институции съществуват единствено за да служат на цялото общество, т.е. на всички граждани. За съжаление те се изживяват като "краля слънце" Луи ХIV ("Държавата това съм аз"), а на гражданите гледат така, както той е гледал на своите поданици. Поради което институциите, в които служат, стават частично или напълно дисфункционални от гледна точка на обществото. Този феномен не е само български, както чиновниците биха могли да научат от великолепната книга на С.Н.Паркинсън "Законът на Паркинсън" и от други подобни четива, но в България той се манифестира по особено широк и уродлив начин.

Мисля, че мнозинството граждани, имали си вземане-даване с родната бюрокрация (= администрация), ще потвърдят моята оценка. А аз ще илюстрирам нещата с пестеливо и затова непълно описание на моите контакти с Министерството на икономиката и енергетиката. С него имам близо двегодишна обемиста, но напълно безплодна кореспонденция по повод нередностите и беззаконията около "Топлофикация" София и свързаната с нея фирма фантом" "Siemens & Елвеко", която без договор няколко години се занимава с т. нар. дялово разпределение при изготвянето на сметките ни за парно. Основните характеристики на преписката ми с хората от МИЕ са следните:
-    аз питам едно, те ми отговарят друго;
-    аз питам различни неща, те ми отговарят все едно и също;
-    аз формулирам конкретни въпроси и проблеми, а те ми отговарят формално, че материята била нормативно регламентирана, без да казват нищо съдържателно и по същество;
-    аз им обяснявам, че правото (в случая нормативните актове, в чието създаване чиновниците участват най-активно) следва социалната практика, а не обратно (т.е. ако законите, наредбите и пр. не струват, тях ги променят), но това министерските "експерти" отминават с мълчание;

-    в крайна сметка аз не получавам нито един адекватен отговор и няма нито един решен проблем, но ми пишат, че са отговорили на всичките ми въпроси, а проблемите са решени, поради което по силата на някакви си параграфи няма повече да ми отговарят - нещо, което те никога не са и правили. Един вид казват ми: "Не ни досаждай повече, никаквец такъв!"

И още един пример. През миналата пролет се обадих по телефона в ТД на НАП пак заради споменатата фирма фантом. Някакъв анонимен човек (чиновниците, ако сте забелязали, никак не обичат да се представят) ме увери, че сигналът ми е приет, след което последва пълна тишина по въпроса. Тя бе нарушена чак след няколко месеца, когато ми звъннаха от НАП и ми поискаха да им изпратя сигнала си в писмен вид. Междувременно бяха излезли силни публикации в пресата, свързани с парното, а и другите медии поддържаха жив обществения интерес към проблема. Както и да е, зарадван от това, че една институция все пак ми обърна внимание, аз написах каквото трябва.

Отговорът обаче беше доста озадачаващ

Било разпоредено разследване по случая, но на мен повече информация, пак поради някакви параграфи, нямало да ми бъде давана. Ироничното в случая е, че аз от НАП не бях поискал никаква информация. Сега обаче вече съм заинтригуван и се чудя каква ли ще да е тази класифицирана информация, свързана със Siemens & Елвеко, до която не мога да имам достъп. Какви държавни тайни могат да бъдат скрити зад това лого освен факта, че в България се ширят корупцията и беззаконията, но това го знае цял свят. Аз наивно споменах този факт в писмото си до НАП и вероятно това ми затръшна вратата към информацията, достъпът до която иначе е безусловно гарантирано мое гражданско право от цял куп международни юридически актове и от цялото българско законодателство, като се тръгне от конституцията.

За правото на информация ще добавя още нещо, но за пълнота на картината искам да кажа, че през последните две години писах писма с формулирани въпроси и проблеми, както и гражданско искане, в което сочех начини за решаване на проблемите, не само до МИЕ и НАП, но и до още петнадесетина други държавни институции, включително най-високостоящите. От всички тях получих същите "отговори", а от МС и от националния омбудсман изобщо не получих нищо.Единствената институция, от която получих сравнително адекватен отговор, в смисъл, че, общо взето, бе свързан с моите въпроси, беше Столичната община, и то след напомняне.

Излагайки тези факти, реших и да припомня публично на българските чиновници какви са техните задължения според закона. Затруднява ме обаче обстоятелството, че за тази цел би трябвало да цитирам текстове от около една четвърт от законите, които проучих в списъка на сайта Lex.bg. Констатирах нещо подобно на извода в оповестения наскоро доклад на Европейския институт по публична администрация, поръчан от ЕК, че в България има най-много антикорупционни закони, без това да решава проблема, което обаче става в страните с най-слаба законова регулация. Ние имаме поне пет закона, писани само или в преобладаващата си част с цел регламентиране работата на чиновниците - Закон за администрацията, Закон за държавния служител, Закон за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, Закон за достъпа до обществена информация, Закон за административните нарушения. Нелоши закони, които, ако се спазваха, биха облекчили значително живота на гражданите, подобрявайки работата на държавната машина и функционирането на обществото като цяло. Само че това не става. Ще цитирам някои текстове, отразяващи основното от духа и смисъла на посочените закони, и нека читателят да отсъди дали съм прав.

От ЗА: "Чл. 2(1) Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: ...2. откритост и достъпност; 3. отговорност и отчетност; 4. ефективност; ...(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите... (4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите... на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали, които представляват техен законен интерес... (5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия... (6) Администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат..."

От ЗДС: "Чл. 20(1) Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните законни права и интереси. (2) Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва... Чл. 89(1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания." И т.н. - още много все в този дух, но вестникарският формат не дава възможност да се разпростирам. Мога да добавя само, че институциите са си написали и харти на клиента, но те само украсяват техните фоайета и уебсайтове.

Хубаво, много хубаво е, че министърът на администрацията и административните реформи е подписал договор с няколко ведомства (защо ли просто не е наредил на всички?) за "управление на опашките". Неприятно е пред чиновническите врати да се тълпят припадащи пенсионери, висящи на патериците си инвалиди и яки, но псуващи държавата мъже и жени. Още по-хубаво ще е обаче, ако се започне и управление на корупцията и непрофесионализма чрез спазване на законността.

Защото думите, заради които ТД на НАП ми отряза правото на информация са: "Не мога да не изразя увереността си, че в случая с парното като цяло става дума за огромна престъпна комбина, която си действа спокойно, защото в нея участват не само т.нар. ФДР и "Топлофикация", но и платените им лобисти в парламента, в Общинския съвет и в държавната администрация, които ги легитимират и им осигуряват свобода на действие чрез съответните нормативни актове (закони, наредби, правилници и др.п.) и чрез липсата на какъвто и да било ефективен контрол."

Ако чиновниците спазват духа и буквата на законите, както и на собствените си кодекси и харти, те наистина биха били полезни и нужни на обществото служители и това би породило липсващото сега уважение към държавните институции.

Защото няма априорно уважение, нито пък доверие по презумпция

С това всички администратори и политически лица трябва да са наясно. И да зачитат хората, които им осигуряват социалните позиции и издръжката, очаквайки в замяна добро управление. Уместно е тук да им обърна внимание, че в подписания от България на 12.12.2007г. Лисабонски договор на ЕС ценността, която се изтъква на първо място, е човешкото достойнство. Това изключва категорично пренебрежението на държавните институции към гражданите и цялата кафкианска атмосфера, в която живеем. И ако светът наистина се променя към по-добро, това предполага и край на господството на институциите над личността като израз на действителна човешка свобода.

Ето защо в заключение призовавам всички институции, към които безрезултатно се обръщах, да забравят досегашните си маниери и да предоставят цялата поискана от мен и от всеки друг гражданин информация, както ги задължават законите и неписаните норми на нормалното социално поведение. А за тези, които не знаят, ще прибавя, че цялата публична администрация изпълнява актуализирана двегодишна стратегия (2006-2008) за борба с корупцията. Казвам го, защото без прозрачност, без пълна информираност на обществото за тази им дейност и за нейните резултати държавните институции ще поддържат впечатлението, че работят само за себе си. Включително номинално водещите се като специализирани контролни органи, които хич не са малко.

Ако чиновниците спазват духа и буквата на законите, както и на собствените си кодекси и харти, те наистина биха били полезни и нужни на обществото служители и това би породило липсващото сега уважение към държавните институции.