Преди много, много години, една сутрин се събуждам, почвам да се оправям, малките щерки десетина годишни. Заставам пред огледалото и виждам на него бележка на една от малките към другата малка: "Радо, крокодила не е хранен!"

Разсъних се тутакси и надничам в тяхната стая. Под едно от леглата ме гледа крокодил.

Тогава ми се стори огромен, но си мисля, че е бил 20-30 сантиментров...

Вкъщи са преминавали всякакви Божи твари - четирикраки, хвъркати, пълзящи. Имало е й опасни змии, но боа не е имало. Ето сега - вече една от внучките, има боа като домашен любимец... Впрочем сега у нас има пет котки - четири отгледани след като са били намерени като захвърлени слепи котета, а петата е почти сляп котарак на възраст. Бил видян като блъснат от кола и безпомощен край пътя между Радомир и Кюстендил... Той е вече излекуван, наречен е Сашо...

Така че у дома ни - всички сме здрави! 

Дай Боже и у вас да е така!