Александър Денев

Главен герой на моето описание е дядо ми – Ангел Денев. Изборът ми се спря на него, защото мисля, че животът му е интересен и има за какво да се разказва.

Той е роден в малко селце на име Стръмци в община Трявна. Има брат на име Калчо. Дядо ми прекарва част от детството си в това високопланинско село, където поминъкът е замеделие, там той учи в селското училище. После се мести да учи в Трявна, в местната гимназия. В даден период  е изключен от тази гимназия и заминава за Пловдив, за да завърши средното си образование. След като го завършва, се прибира в Трявна и започва работа в местния оръжеен завод. В Трявна по времето на социализма се изграждат няколко военни завода, за да може да се развие оръжейната промишленост в града и това се явява главен поминък на малкото градче.

В този завод дядо ми среща баби ми Йонка, която по стечение на обстоятелствата работи там. Там започва тяхната връзка и пламва тяхната любов. От нея се ражда моят баща Денчо. Почти целия си живот дядо ми прекарва в този завод, издига се лека-полека в йерархията, става началник, започва да строи свое жилище в центъра на града, там където се свива семейното гнездо на фамилията.

След 30-годишен стаж във военното предприятие дядо ми се пенсионира по болест, а след време по възраст и така завършва кариерата му във военния завод. След пенсионирането си дядо ми започва живота на обикновен пенсионер  - помага на семейството с каквото може, има достатъчно време за много занимания, които му харесват. Помага главно на моя баща във фирмата му за транспорт като шофъор.

Животът на дядо ми е минал през много перипетии и добри моменти, сега вече почти на 70 години той е видял всичко през живота си, преминал е през всички строеве - от комунизъм, сега през демокрация. Неговият живот е и интересен, защото светът се е развивал пред очите му и продължава да се развива и той става свидетел на всичко това в житейския си път.

За дядо ми мога да кажа, че е  един много достоен и добър човек, който живее съвестно живота си и помага на хората и близките си, когато може. Времето, което е преживял, го е направило така доброжелателен и отзивчив към хората.