Петко Русев е една от най-ярките фигури на официалната пропаганда от средата на 70-те до началото на 80-те години на миналия век. В материал, поместен във в. "Работническо дело" по повод кончината му през 1984 г., за него пише: "...той беше в много отношения апостол. ...С целия си комунистически плам, с цялата си своя всеотдайност Петко Русев прегърна априлската генерална линия на партията и стана неин неуморен и талантлив пропагандатор и реализатор."

Петко Русев Йорданов е роден през 1920 г. в плевенското село Борислав. Завършил право в Софийския университет през 1943 г..

Преди 9 септември 1944 г. е политкомисар на Вълчитрънската чета на Плевенския партизански отряд "В. Левски" и участва в журналистическия актив на РМС - пише на младежката страница на в. „Заря“ и сп. „Млад кооператор“. През 1943 г. става член на БКП.

В периода 1944 - 1950 е първи секретар на Окръжния комитет на БКП и секретар на Областния комитет на БКП в Плевен, От 1950 до 1952 г. е съдия в Софийския окръжен съд.

От 1952 г. е на журналистическа работа - във в. "Кооперативно село", сп. "Ново време". От 1957 г. е главен редактор на сп. "Партиен живот". 

В периода 1981 – 1984 г. е член на ЦК на БКП. В същия период е заместник-председател на Съюза на българските журналисти. Между 1966 и 1981 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.

Починал през октомври 1984 г. На почетна стража при поклонението застават редица тогавашни партийни величия: Гриша Филипов, Добри Джуров, Милко Балев, Петър Танчев, Георги Атанасов, Георги Йорданов, Стоян Караджов, Пеко Таков, Ярослав Радев и др.

Автор е на книгите: "Съвременни аспекти на стила", "Първичната партийна организация", "Беседи по някои въпроси на стила", "За Ленинския стил", "За комсомолския стил", "Истината", "През първите години (1944 – 1947)", "РМС в моя живот. Спомени".